За първи път се споменава за логаритъм от математици, членове на религиозната секта Джайна в древна Индия. Те извършвали числови опрерации, използвайки логаритнична функция с основа 2.

      Joost Bürgi, швейцарски часовникар, първи открива логаритмите, като изчислително средство, обаче не публикува откритието си до 1620 г. Методът на логаритмуване за пръв път публично е представена през 1614 г. в една книга озаглавена "Mirifici Logarithmorum Canonis Descriptio" (Описание на удивителната таблица на логаритмите), от Джон Непер. Този метод допринася за напредък в науката, и по-сециално в астрономията, като дава възможност за извършване на сложни изчисления. Преди появата на калкулаторите и компютрите, този метод се използвал в земемерието, навигацията и други области на практичната математика.

      На фиг. 1 е показан уред, използван от Joost Bürgi за правене на тригономтрични изчисления.

      В началото, Непер нарекъл логаритмите "изкуствени числа", а антилогаритмите "естествени числа". Непер въвел думата логаритъм, означаваща число, което покава отношение. Логаритъм е съставна дума образувана от образувана от logos - отношение и arithmos - число. Непер измислил тази дума понеже разликата на два логаритъма определя отношението на числата, които те представляват. Така една аритметична редица от логаритми, съответства на геометрична редица от числа. Терминът антилогаритъм е въведен чак през 17-ти век, но не е използван много и постепенно излязъл от употреба.

      На фиг. 2 са показани така-наречените "пръчици на Непер". С тяхна помощ, умножението и деленето се свеждат до събиране и изваждане.

      Непер не изполвал основата на логаритъма, в смисъла, в които я разбираме сега. Той уможавал логаритмите с коефициент, за да ги преобразува до логаритми с онова 1 / e.