Трапец, средна отсечка на трапец
Успоредните страни на трапеца се наричат основи, а неуспоредните - бедра. Ако бедрата са равни, трапецът се нарича равнобедрен. Разстоянието между основите се нарича височина на трапеца.
Средна отсечка на трапец
Отсечката която съединява средите на бедрата на трапеца, се нарича средна отсечка на трапеца. Средната отсечка на трапеца е успоредна на основите му.
Теорема:
Теорема:
AM = MD; BN = NC
MN средна отсечка, АB и CD са основи, AD и BC са бедра
Tеорема:
Основна задача: Да се докаже, че средната отсечка на трапеца, разполовява всяка отсечка, краищата на която лежат върху двете основи.
Средна отсечка на триъгълник
Отсечката, която съединява средите на две от страните на триъгълника, се нарича средна отсечка на триъгълника. Тя е успоредна на третата страна и е равна на половината от нея. Теорема: Правата, която минава през средата на една от страните на триъгълника и е успоредна на друга негова страна, разполовява третата му страна.
AM = MC и BN = NC =>
Приложения на свойствата на средните отсечки в триъгълника и трапеца
Деление на отсечка на даден брой равни части
Задача: Дадена е отсечка АВ да се раздели на 5 равни части
Решение:
Нека р е произволен лъч с начало А, който не лежи на правата АВ. Нанасяме посвледователно върху р пет равни отсечки АА1 = А1А2 = А2А3 = А3А4 = А4А5
Съединяваме А5 с В и през А4, А3, А2 и А1 прекарваме прави, успоредни на А5В. Те пресичат АВ съответно в точките В4, В3, В2 и В1. Тези точки делят отсечката АВ на пет ражни части. И наистина от трапеца ВВ3А3А5, ВВ4 = В4В3. По същия начин от трапеца В4В2А2А4, получаваме В4В3 = В3В2
а от трапеца В3В1А1А3, В3В2 = В2В1.
Най-сетне от триъгълника В2АА2, следва, че В2В1 = В1А. Окончателно получаваме:
АВ1 = В1В2 = В2В3 = В3В4 = В4В
Ясно е, че ако АВ трябва да се раздели на друг брой ражни части, върху р реябва да нанесем такъв брой равни отсечки. След това постъпваме както в разгледания случай

Меню