IMO 2010

[DoubleD]

Това за кръжоците трябва да е вярно след като други страни започнаха да ги правят. Имам впредвид USA където системата на Math Circles се разраства и повечето ученици в отбора им са от там. Донякъде подкрепям и тезата че условията за подготовка за се променили ... вероятно към по-лошо. Тези които биха били наи-полезни в процеса на целогодишна работа с наи-добрите сега работят с други деца ... по света.

[Mechkov]

а пък сам не можеш да станеш такава машина, ако щеш и по цял ден да решаваш.

За такива като нас с теб (най - вече като теб, все пак при мен СИП-а го води учител, а не аз) има ли друг вариант. Няма да дойде някой да ни казва какво да правим, как да решаваме, какво да четем. Трябва да се мотивираме и да действаме сами (Помогнеш ли си сам, помага ти Бог). Ако дойде някой да ни обяснява - хубаво, но не бива да разчитаме на това.

P.S. При мен не че я няма мотивацията, просто я няма волята да си седна на трибуквието и да действам (забавен факт е, че половината ми клас решава повече задачи от мен) - това е част от ОСНОВНИЯ проблем на много от състезателите по математика - мързеливи са (в моят случай - мързелив и бавен).

[ptj]

Май и аз спадам към динозаврите. Бил съм от 5-ти до 10 клас състезател по математика, а след 8-ми отбора го водеше Румен Грозданов. Само за тогавашното ниво мога да спомена, че в 9-ти клас разглеждахме задачи за кандидатстуденти от Механо-математическия факултет на МГУ. По-принцип повечето ги решавахме само идейно, защото техника ни наистина беше на ниво. За пример мога да дам един мой съученик Ангел, който на състезания често забравеше някое тригонометрично тъждество си го извеждаше от А-Б. Но за да стигнеш дотам наистина се иска опит. Когато го постигнеш, не е проблем да подаваш контестации за незачетени нестандартни решения или разни хитрини, които на пръв поглед са изкуствени.

П.П. Големия парадокс е, че нито един от съучениците ми бивши състезатели сега не се занимава професионално с математика.