Регистрация не е нужна, освен при създаване на тема в "Задача на седмицата".

3. задача, Салабашев 2018

3. задача, Салабашев 2018

Мнениеот Davids » 09 Дек 2018, 20:42

3. Задача.png
3. Задача.png (11.54 KiB) Прегледано 635 пъти

Имам идея, но ми накъсява аналитичната геометрия, за да я осъществя на езика на математиката... И стигам до половината.
Чертеж.png
Чертеж.png (31.96 KiB) Прегледано 635 пъти

Нека $l \equiv AL$, всичко друго е, смятам, интуитивно по чертежа :D Фиксираната точка ни е $F$, като нейното разположение зависи само от наклона на $AL$ и от абсцисната координата на точката $B$.
Нека кажем, че имаме $l = ax$ и $B(b; 0)$.
Тогава уравнението на $AK: y = -ax$ (защото са перпендикулярни)
Реално това, което ни променя окръжността, е дължината на нейния радиус $r$, който също ще приемем за параметър (но ще търсим накрая той да не играе роля при дефинирането на точката $F$).
За окръжността $k$ знаем, че $r^2 = (x - O_x)^2 + (y - O_y)^2$. Паралелно с това, на тази окръжност лежи и началото на координатната система $A(0; 0)$, следователно $r^2 = O_x^2 + O_y^2$. Но също и центърът на окръжността лежи на $АK$, така че можем да заместим $O_y = -aO_x$. И така получаваме:
$r^2 = O_x^2 + a^2O_x^2$
$\Rightarrow O_x = \frac{r}{\sqrt{1 + a^2}}$
$\Rightarrow O_y = -\frac{ar}{\sqrt{1 + a^2}}$

И така вече можем да си дефинираме функцията на окръжността:
$\cancel{r^2} = (x - O_x)^2 + (y - O_y)^2 = x^2 - 2xO_x + \cancel{O_x^2} + y^2 - 2yO_y + \cancel{O_y^2}$
$x^2 + y^2 = 2(O_x + O_y) = \frac{2r}{\sqrt{1 + a^2}}(x + ay)$

Така, сега остава да намерим фунцкиите на допирателните $BC$ и $BD$ към тази окръжност. Нека приемем за общ вид на допирателните $y = kx + q$. И двете минават през $B$, оттам и $kb + q = 0 \Rightarrow q = -bk$ и функциите ни придобиват вида $y = kx - bk = k(x - b)$.

Заместваме във общата формула на окръжността и ще търсим единствен корен на полученото квадратно уравнение, който ще ни доведе до занулена дискриминанта под формата на квадратно уравнение за $k$, откъдето на свой ред ще си вземем коефициентите на двете допирателни, а замествайки и двете стойности на $x$. Оттам вече и ординатите са лесни. Веднъж получили координатите на двете допирни точки, лесно можем да дефинираме правата през тях и да търсим за коя стойност на $x$ ще изпадне параметъра $r$ от функцията на правата. С това ще докажем наличието на фиксираната точка, независеща от $r$, върху правата през двете допирни точки... Проблемът е само че се спъвам именно тук, докъдето съм описал решението, понеже след като заместя, уравнението придобива меко казано отвратителен вид.. И се чудя просто дали няма някакъв по-интуитивен достъпен начин? Благодаря за идеите предварително :D
*Нещо непосредствено и интересно, привличащо вниманието на читателя и оставящо го с приятна топла усмивка на лицето.*
----
Вече не го правя само за точката. :lol:
Davids
Математик
 
Мнения: 2394
Регистриран на: 16 Ное 2015, 11:47
Рейтинг: 2552

Re: 3. задача, Салабашев 2018

Мнениеот ptj » 09 Дек 2018, 22:03

По-интуитивен начин е да видиш какво става в граничните точки...

П.П. [tex]CODB[/tex] е делтоид с два прави ъгъла, сл. когато 3-тия клони към 0 градуса , то 4-тия клони към 180 градуса (или обратното).
ptj
Математик
 
Мнения: 3305
Регистриран на: 26 Юли 2010, 19:17
Рейтинг: 1112

Re: 3. задача, Салабашев 2018

Мнениеот 123a » 10 Дек 2018, 12:38

Идея:

Ако построим описанато около равнобeдрения триъгълник BCD окръжност,то тази окръжност ще минава през точките C и D , откъдето следва, че F лежи на радикалната ос на двете окръжности и тoва я прави постоянна точка, независеща от k.
123a
Напреднал
 
Мнения: 251
Регистриран на: 11 Юни 2016, 11:49
Рейтинг: 297

Re: 3. задача, Салабашев 2018

Мнениеот Knowledge Greedy » 12 Дек 2018, 00:28

Късметът с прилагането на аналитична геометрия е в избора на координатната система ;)
Избираме координатна система така:
- за начало - точката [tex]A(0;0)[/tex]
- за ординатна ос - правата [tex]l[/tex]
- абсцисна ос правата [tex]g[/tex], [tex]g\bot l[/tex] и, разбира се [tex]A\in g[/tex]
- центърът на окръжността [tex]k[/tex] - точката [tex]Q(2q;0)[/tex]
- радиусът ѝ естествено е [tex]r=2q[/tex] - нали [tex]k[/tex] се допира до [tex]l[/tex] в точката [tex]A.[/tex]
- точката [tex]B(2b;2n)[/tex] - супер важна точка, запомнете числата [tex]b[/tex] и [tex]n[/tex].
Уравнението на дадената окръжност
[tex]k: (x-2q)^2+y^2=(2q)^2[/tex]
Точките [tex]C[/tex] и [tex]D[/tex] лежат на окръжност [tex]\omega (диаметър \,\ BQ)[/tex]
- последното е така, защото равните допирателни [tex]BC[/tex] и [tex]BD[/tex] са перпендикулярни на радиусите на [tex]\omega[/tex] - съответно [tex]QC[/tex] и [tex]QD[/tex]
Центърът на окръжността e [tex]Z\left (q+b; n \right )[/tex]
Уравнението на окръжността
[tex]\omega : (x-q-b)^2+(y-n)^2=(b-q)^2+n^2[/tex]
Салабашев задача 3 чертеж1.png
Салабашев задача 3 чертеж1.png (44.15 KiB) Прегледано 548 пъти

Пресечните точки [tex]C[/tex] и [tex]D[/tex] на окръжностите [tex]k[/tex] и [tex]\omega[/tex] получаваме с решаване на системата
[tex]\left| \begin{matrix}
(x-2q)^2+y^2=(2q)^2 \\
(x-q-b)^2+(y-n)^2=(b-q)^2+n^2
\end{matrix}\right.[/tex]
В същност не е необходимо да търсим точките [tex]C[/tex] и [tex]D[/tex] поотделно, защото техните координати удовлетворяват едно и също линейно уравнение - това на радикалната ос на двете окръжности [tex]k[/tex] и [tex]\omega[/tex].
От системата получаваме уравнението на правата
[tex]CD: (b-q)x+ny-2bq=0 \,\ (1)[/tex]

Абсолютно аналогично провеждаме втори тур - с друга окръжност [tex]K[/tex], допираща се до ординатната ос в нейното начало - точно според условието, която излъчва заедно с ортогоналната към нея окръжност [tex]\Omega[/tex], обща радикална ос [tex]C_1D_1[/tex].
Салабашев задача 3 чертеж2.png
Салабашев задача 3 чертеж2.png (37.75 KiB) Прегледано 548 пъти
Уравнението ѝ е
[tex]C_1D_1: (b-p)x+ny-2bp=0 \,\ (2)[/tex]

От системата [tex]\left |\begin{matrix}
\left ( 1 \right )\\
\left ( 2 \right )
\end{matrix}\right.[/tex]
получаваме зависимостта [tex](q-p)x=2b(p-q)[/tex]
и
[tex]x=-2b[/tex]
- след съкращаване на [tex]p-q\ne 0[/tex], защото окръжностите [tex]k[/tex] и [tex]K[/tex] са с различни абсциси на центровете ( и различни радиуси [tex]2p\ne 2q[/tex])
След заместване в едно от уравненията веднага получаваме и [tex]y=\frac{2b^2}{n}[/tex]
Оказа се, че всички прави [tex]CD[/tex] минават през точката [tex]G\left (-2b; \frac{2b^2}{n} \right )[/tex]
Координатите на тази точка не зависят от окръжността [tex]k[/tex], а само и единствено от точката [tex]B(2b;2n)[/tex], която е фиксирана в условието на задачата.
Салабашев задача 3 чертеж3.png
Салабашев задача 3 чертеж3.png (67.38 KiB) Прегледано 548 пъти

____________
Чертежите в цялата история са съвършено излишни. :) Но помагат и на тези, които не искат да ги гледат.
Feci, quod potui, faciant meliora p0tentes.
Сторих каквото можах, по-добрите по-добро да направят.
Knowledge Greedy
Професор
 
Мнения: 2947
Регистриран на: 20 Фев 2010, 11:40
Рейтинг: 2830

Re: 3. задача, Салабашев 2018

Мнениеот drago » 12 Дек 2018, 19:36

В такива задачи пробвам инверсия. Някой път става. Нека направим инверсия с център $A$. Окръжността $k$ отива в права $k'$ успоредна на $\ell$. Нека точка $B$ отива в $B'$, а точки $C,D$ съответно в $C', D'$, които лежат на правата $k'$. Правите $BC$ и $BD$ отиват в окръжности, които съответно минават през $A,B', C'$ и $A,B',D'$ и се допират до $k'$ в точките $C'$ и $D'$. Правата $BC$ отива в окръжност $\tau$, която минава през $A, C', D'$. Трябва да докажем, че когато $k'$ се мести успоредно на $\ell$, окръжността $\tau$ минава през постоянна точка.

Нека $M=AB'\cap k'$. Тогава $|MC'|^2=|MB'|\cdot |MA|$ (от свойство секуща/допирателна към окръжност). Аналогично $MD'^2=MB'\cdot MA$, т.е. $M$ е среда на $C'D'$. Тогава центърът $O$ на $\tau$ лежи върху правата през $M$ и перпендикулярна на $k'$. Нека продължим отсечката $AM$ до точка $M'$, така че $|MM'|=|MB'|$. Тъй като $|MM'|\cdot |MA|=|MB'|\cdot |MA|=|MC'|^2=|MC'|\cdot |MD'|$ следва че $M', C',D',A$ лежат на една окръжност и тя е $\tau$. Значи центърът $O$ лежи и на симетралата на $AM'$. Нека $L$ е средата на $AM'$. Имаме $|M'L|=|MM'|+|AB'|/2$, т.е. $|ML|=|AB'|/2$. И така $|ML|$ е постоянно и не зависи от $k'$. Триъгълник $\triangle LMO$ е правоъгълен (правия ъгъл при т. $L$), $\angle LMO$ не зависи от положението на $k'$ и не е нула. Освен това $|ML|$ също не зависи от $\tau$, значи $|OL|$ също е постоянно.

Да обобщим. Когато $k'$ се движи успоредно на $\ell$, точката $L$ се движи в/у праввта $AB'$, а т. $O$ в/у права успоредна на $AB'$ и на някакво разстояние ($|OL|$) от нея. Тази права да я наречем $p$ и нека точка $A_1$ е симитричната на $A$ относно $p$. Забележете, че $A_1$ също е постоянна. И накрая, понеже $|OA_1|=|OA|$, точка $A_1$ винаги лежи на окръжността $\tau$.

Ако някой иска да направи чертеж, ще съм благодарен.
drago
Математик
 
Мнения: 1181
Регистриран на: 09 Авг 2010, 23:44
Рейтинг: 517


Назад към Състезания за 9 - 12 клас



Кой е на линия

Регистрирани потребители: Google [Bot], Sup3rlum

Форум за математика(архив)