Делян Василев написа:[tex]\frac{x+1-log_{3 }(9x)}{1-log_{3 }x}[/tex] по- голямо или равно на 1
Делян Василев написа:Колко е отг.
Делян Василев написа:Колко е отг.
Пътеводител на галактическия стопаджия написа:— И ние сме тези — каза Фучг, — които ще чуем отговора на великия въпрос за Живота…!
— Вселената…! — продължи Луункуоол.
— И Всичко останало…!
— Шшшт — каза Луункуоол с едва доловим жест, — струва ми се, че Дълбока мисъл се кани да проговори!
Настана кратка очаквателна пауза, докато приборните табла бавно се съживяваха пред тях. Разни лампички просветваха и изгасваха пробно, преди да се установят на режим „работа“. От говорителите се чуваше слабо нежно бръмчене.
— Добро утро — изрече Дълбока мисъл накрая.
— Ъъъ… добро утро. О, Дълбока мисъл — каза Луункуоол припряно, — готов ли си… ъъъ, искам да кажа…
— С отговора ли? — прекъсна го Дълбока мисъл величествено. — Да, готов съм.
Двамата мъже потрепераха от възбуда. Не бяха чакали напразно.
— Наистина ли има такъв? — едва продума Фучг.
— Наистина има такъв — потвърди Дълбока мисъл.
— На всичко ли? На великия Въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало?
— Да.
И двамата мъже дълго се бяха подготвяли за този момент, целият им живот бе едно приготовление за него, още при раждането си бяха определени да бъдат тези, които ще станат свидетели на отговора, но дори и те се задъхваха и въртяха неспокойно, като изгубили търпение деца.
— И вече си готов да ни го кажеш? — настоя Луункуоол.
— Да, готов съм.
— Веднага?
— Веднага — отвърна Дълбока мисъл.
И двамата облизаха пресъхналите си устни.
— Но не съм убеден — добави Дълбока мисъл, — че ще ви се хареса.
— Няма значение! — каза Фучг. — Искаме да го чуем! Веднага!
— Веднага? — попита Дълбока мисъл.
— Да! Веднага…
— Добре — каза компютърът и отново потъна в мълчание.
Двамата мъже почнаха да нервничат. Напрежението беше непоносимо.
— Наистина няма да ви се хареса — отбеляза пак Дълбока мисъл.
— Кажи ни го!
— Добре — каза Дълбока мисъл. — Отговорът на Великия въпрос…
— Да…!
— За Живота, Вселената и Всичко останало… — каза Дълбока мисъл.
— Да…!
— Е… — каза Дълбока мисъл и млъкна.
— Да…!
— Е…
— Да…!!!…?
— Четиридесет и две — заяви Дълбока мисъл тържествено и невъзмутимо.
Глава XXVIII
Мина доста време, преди някой да проговори. С крайчеца на окото си Фучг виждаше морето от напрегнати, очакващи лица долу на площада.
— Ще ни линчуват, нали? — прошепна той.
— Задачата беше доста трудна — каза Дълбока мисъл кротко.
— Четирсет и две! — изкрещя Луункуоол. — Само това ли успя да измислиш за седем и половина милиона години?
— Проверих го много внимателно — каза компютърът — и мога категорично да заявя, че това е верният отговор. Смятам, че проблемът, откровено казано, се състои в това, че всъщност вие никога не сте знаели за какво става въпрос.
Назад към Състезания за 9 - 12 клас
Регистрирани потребители: Google [Bot]