Физика - оптика

[Гост]

Моля за помощ със следната задача. Не мога въобще да я разбера.

[pipi langstrump]

Значи когато един лъч L падне върху такава пластинка, той се пречупва 2 пъти - веднъж на влизане на границата въздух - стъкло след това на излизане на границата стъкло - въздух. Крайния ефект, ако се сметнат ъглите, е такъв, че все едно излизащия лъч L" е изместен успоредно на влизащия.

Понеже това изместване зависи от показателя на пречупване, разлините по [tex]\lambda[/tex] лъчи ще се изместват различно. Сега в условието са дадени 2 лъча, които в началото са се припокривали напълно. След като минат през пластинката, те вече са изместени успоредно един спрямо друг и припокриването им, ако го има, не е пълно, както преди да влязат. В задачата се пита - ако всичко друго е фиксирано, а можем да променяме само дебелината на пластинката, каква най-малка дебелина трябва да има тя, за да може лъчите, след като излязат от нея да не се прикопкриват, т.е. да нямат никакво застъпване. При тази минимална дебелина, те ще са точно един до друг без да се застъпват, при по-голяма вече ще се получи празнина между тях.
С това обяснение мисля, че вече е лесно да я решиш.

[Гост]

Благодаря за подробното разяснение -
Още от началото не бях осъзнал, че става въпрос за снопове лъчи, а не просто за линии (прави)...
При минимално d двата снопа имат един общ ръб. Реших я и числено.
Искам обаче да придобия малко повече интуиция. Представям си, как ако "сплескваме" пластината (намаляме d) двата лъча ще изминат по-малък път в нея, ръбовете ще са по-малко наклонени, това означава ли, че ще са по-малко раздалечени?

[pipi langstrump]

Да.


Колкото повече намаляваме дебелината, толкова повече намалява и r. Геометрично е видимо защо.