от drago » 27 Сеп 2011, 18:43
Това, което трябва да се забележи е, че уравнението/(функцията на Мартин) не се променя при всяка една от следните субституции:
(1) [tex]\phi: x \map 1-x[/tex]
(2) [tex]\psi: x \map \frac{1}{x}[/tex]
и естествено всяка суперпозиция на (1) и (2)
Тъй като [tex]x=a[/tex] e решение, то решения ще бъдат и [tex]1-a,\, \frac{1}{a}, \,\, 1-\frac{1}{a}, \, \frac{1}{1-a},\, 1- \frac{1}{1-a}[/tex]. Дотук, в общия случай, станаха 6. Може да се провери, че по този начин не може да генерираме повече несъвпадащи стойности. Или , както пише в дебелите книги, крайната група, породена от двете трансформации (1), (2) е от 6 елемента.
Остава , да се видят частните случаи, когат [tex]a[/tex] е неподвижна точка на (1) или (2)([tex]1[/tex] и [tex]\frac{1}{2}[/tex]) и всички техни орбити като се приложат (1) и (2), всъщност това, което е направил Мартин.