Добре... Така е доооооста по - симпатично (bow)
Иначе си направих и това за функцията, която е хем мултипликативна, хем адитивна. Ако не е ≡ 0
[tex]g(xy) = g(x)g(y) => g(x^2) = g^2(x) => g(x) > 0 ([/tex]за [tex]x > 0)[/tex]. От адитивността пък излиза, че [tex]g(-x)= -g(x) => g(x) < 0[/tex] за [tex]x < 0[/tex].
Да допуснем, че функцията е прекъсната при нулата => за някое [tex]r<\epsilon (r > 0)[/tex] имаме [tex]g(r) > c[/tex], за някое хубаво рационално [tex]c > \epsilon[/tex] (това, щото [tex]g(0) = 0[/tex]). Сега [tex]g(r - c) = g(r) - g(c) = g(r) - c[/tex], но [tex]r - c < 0 = g(r - c) < 0[/tex], a [tex]g(r) > c[/tex] => противоречие.
Значи функцията е непрекъсната в нулата, от адитивността веднага получаваме, че е непрекъсната навсякъде.
Вариантът на
allier е в пъти по - як де... Аз отивам сега да се самобичувам някъде, че балтийска задача ме изпоти толкова