Ако не сте сигурни в отговора е добре да направите проверка(примерно на олимпиада или изпит, когато работата е дебела

). Просто взимате едно число от полученият интервал и го замествате. Ако получите правилен отговор значи има голяма вероятност да ви е вярно решението. Може да проверите и с число, което сте получили, че не дава решение. Това, разбира се, е приложимо когато дадената задача е със сравнително лесно условие. Също така получените отговори трябва да са лесни за заместване(ако ви се получат сбор или разлика от радикали заместването няма да е желателно, по-добре си прочетете решението наново).
Проверката ще ви осигури избягване на елементарни грешки от сорта на обръщане на интервалите, които са решения или пък евентуално техническа грешка (не винаги, но и такива може да хванете). Друг е въпросът, че примерно краищата на интервалите не зависят от проверката и е хубаво ако проверите дали и за тях е изпълнено(примерно получавате отговор [-1, 1] и проверявате -1 и 1 - краищата, после може да вземете едно число от интервала(примерно 0

) и с него също да проверите... и ако евентуално сте изпуснали някое ДС може да си откриете грешка. Примерно на изпита в СУ имаше една задача, на която отговорът беше (-1, 0)U(0, 1) и ако някой беше получил от -1 до 1 и беше заместил с 0, то щеше да види, че не е вярно