от Genie_Almo » 01 Фев 2018, 19:55
Константата $e$ има своето значимо място и в икономиката. Една от нейните прояви в тази свера е при паричните взаимоотношения и при осигуряване на т. нар. еквивалентност на парите по отношение на времето.
Когато става въпрос за лихви, най-често разглежданият метод е "капитализация на лихвата" или по-известен като сложно олихвяване.
Да разгледаме следния пример: Разполагаме със сума 1лв., която се олихвява с номинална годишна лихва $i$ при месечно олихвяване. Стандартно, за да разберем с колко ще разполагаме в края на първата година, изчисляваме релативната лихва (частта от лихвата, която се полага на всеки от периодите) като отношение на номиналната лихва и броя на периодите (в случая [tex]\frac{i}{12}[/tex]), след което прилагаме известната формула:
$(1+\frac{i}{12})^{12}$ (1) , което ни показва сумата, която ще сме натрупали в края на първата годината.
По същия начин можем да разгледаме и схема с олихвяване на дневна база. Тогава броят на периодите ще е 365, а вкрая на годината ще сме натрупали:
$(1+\frac{i}{365})^{365}$ (2)
Вече е ставало на въпрос при други разговори, че (2)>(1), т.е. за дадена номинална лихва, при увеличаване броя на периодите на олихвяване се увеличава и натрупаното. Общия вид на натрупаното за една година, при схема на олихвяване с $n$ равни периода годишно ще бъде:
$(1+\frac{i}{n})^n$ (3)
Като функцията е растяща (както отбелязват и Добромир Глухаров и ptj).
Досега разгледахме олихвяването като един дискретен процес. В някакви определени точки от времето, нашата сума "превключва" от една стойност към следващата, по-голяма. Нека сега си представим олихвяването като един непрекъснат процес. В реалния живот процесите са най-често такива, реално търговски и финансови взаимоотношения се развиват в различни точки по света във всеки един момент, което оказва своето влияние ежесекундо върху различни икономически параметри (цените например, по-точно инфлацията). По тази причина често се разглеждат модели, при които самите периоди на олихвяване се стесняват максимално, докато започнат да граничат с 0, респ. техният брой се увеличава безкрайно много. И тогава, за да пресметнем натрупаното в края на годината, ни е необходимо да пресметнем границата:
$\lim_{n \to \infty}(1+\frac{i}{n})^n = e^i$
Което се доказва аналогично на това, което е демонстрирал Добромир, като $i$ е просто параметър (между впрочем, има и други варианти на доказателство на тази граница - може някой от останалите колеги да даде такъв). $e^i$ ни дава и максималната стойност, която бихме могли да получим от един лев инвестиция за една година при номинална годишна лихва $i$ и при модел с капитализация на лихвата. А самата печалба ще бъде $e^i-1$....
Та ето как се появява числото $e$ и в икономиката.