Локален екстремум е точка от графиката на функцията в която се променя характерът на изменение на функцията. Ако функцията намалява в ляво от екстремума и расте в дясно от екстремума, то екстремумът е локален максимум. Ако функцията расте в ляво от екстремума и намалява в дясно от екстремума, то екстремумът е ликален максимум.
Условията една функция да има локален екстремум в даден интервал са: (1) да е непрекъсната в интервала на разглеждане; (2) първата ѝ произоводна да съществува и (3) за стойност на променливата в интервала на разглеждане първата ѝ производна да е равна на нула.
Природата на екстремума може да се определи по няколко начина. Най-общият начин е да се намери втората производна на функцията и да се пресметне стойността ѝ за точките, където първата производна е нула. Ако втората производна е положителна, функцията има минимум в тази точка. Ако втората производна е отрицателна, функцията има максимум в тази точка. Ако втората произодна е нула, то точката се нарича "инфлексна" и представлява промяна в характера на графиката, но не е локален екстремум.