ptj написа:Съществено и в двата примера е, че имаш еднакъв множител в числител и знаменател. Затова първо го съкращаваш и едва след това записваш допустимите стойности и решаваш.
Т.е. първия пример ти остава : [tex]\sqrt{ \frac{2}{x+3} }[/tex],
в втория [tex]\sqrt{2}[/tex].
П.П. Във втория пример [tex]D: x \in (- \infty;+ \infty)[/tex].
ptj написа:Напротив. Всичко е правилно.Първо се съкращава и тогава се гледа знаменателя.
Мога да ви го обясня по друг начин:
Съотношението [tex]\frac{x+5}{x+5}[/tex] е константа, т.е. винаги е равно на 1, независно от стойността на [tex]x[/tex].
Може също да се каже, че функциите в числител и знаменател са индентични, т.е. имат едни и същи функционални стойности за съответно еднакви стойности на [tex]x[/tex], при това по цялата числова права от реални числа.
Образно казано последно означава, че можем да заменим едната с другата, а тяхното съотношение за еднакви [tex]x[/tex] винаги ще е 1.
П.П. Ако искате може да използвате и Теорема на Лопитал.
------------------------------------------------------------------
Знам, че много ученици се плашат, защото са им казали, че [tex][\frac{0}{0}][/tex] е неопределеност.
Проблема е, че не ви казват много повече за различните видове неопределености и как се определят и решават те.
Гост написа:На първия пример отговорът е [tex]x \in (-3;+ \infty)[/tex],а не [tex](3,+ \infty )[/tex] ,както е даден в учебника Ви.
ptj написа:Напротив. Всичко е правилно.Първо се съкращава и тогава се гледа знаменателя....
Регистрирани потребители: Google [Bot]