Дотук си намерил, че t>1, за това ще се хвана

Наистина имаш D?0 => [tex]m\in (-oo\: ;\: -2\sqrt 3)\cup (2\sqrt 3\: ;\: +oo)[/tex]
Дотук добре.
Това, което изпускаш, е, че m>0 не е достатъчно условие, за да може t?-mt+3=0 да има два корена, по-големи от 1.
Например при м=8 имаме t?-8t+3=0 => D=16-3=13 => [tex]t=4\pm\sqrt {13}[/tex], и единият корен е по-малък от 1!
Фактически и проста проверка би показала, че отговорът ти не е верен

Просто заместваш м с някое число, което според теб не е решение, а според отговора е решение. Ако нямаш отговор за по-голяма сигурност можеш да пробваш няколко различни числа, примерно м=5, м=15, м=-10, м=0 и така докато ти омръзне или се увериш, че решението ти е вярно. Ако получиш грешка локо, това означава, че или отговорът е сбъркан, или ти грешиш, в случая второто.
При теб проблемът е, че ограничението ти за м м>0 не е достатъчно. Може това ограничение да е изпълнено и въпреки това да имаш корен, по-малък от 1.
За да имаш два корена,
по-големи от 1, то ти трябва ako f(t)=t?-mt+3, тo ти трябва да са в сила две уравнения - f(1)>0 u m/2>1.
От тях имаш 1?-m+3>0 => m<4
u m/2>1 => m>2
Освен това [tex]2\sqrt 3\approx 3.4[/tex], тогава имаш, че [tex]\fbox{m\in (2\sqrt 3\: ;\: 4)}[/tex] и това е окончателният отговор.
Сега е логично да попиташ откъде дойдоха тези две уравнения за м.
Те идват от графичното представяне на функцията, в случая това е парабола, която пресича абсцисата в две точки - корените на у-ето. За да може и двата корена да са по-големи от 1, то трябва 1 да е по-наляво от двата корена, тоест да имаме 1<x1<X2. Понеже коефициентът пред х? e +, то параболата ще отива нагоре към безкрайността, ще е с "рогата нагоре", тоест наляво от х1 и надясно от х2 ще придобива положителни стойности(ще е над абсцисната ос), а между двата корена функцията ще придобива стойности, по-малки от 0(под абсцисната ос).
Тоест f(1)>0.
Сега ако 1 е между двата корена това няма да е вярно. Ако съвпада с корените също няма да е вярно. Лошото е, че ако 1 е по-голямо и от двата корена това ще е вярно, тоест ако имаме x1<x2<1. Затова ни трябва второ уравнение, с което да застопорим единицата да е по-малка от двата корена. Затова използваме върха на параболата, който е при [tex]\frac{-b}{2a}[/tex], в случая при [tex]\frac{m}{2}[/tex].
Ако върхът на параболата е по-голям от 1, то и двата корена ще са по-големи от 1, а ако е по-малък от 1 - и двата корена ще са по-малки от 1.
Затова са ни и тези две допълнителни уравнения - за да се уверим, че двата корена са по-малки от дадено число.
Надявам се да си ме разбрал, ако не си пиши за по-ясно обяснение.