(a)[tex]f(x)=x^{3}-3x^{2}+6x-2[/tex]
[tex]DM: \forall x \in R[/tex]
[tex]f'(x)=3x^{2}-6x+6=3(x^{2}-2x+2)[/tex]
[tex]f''(x)=6x-6=6(x-1)[/tex]
Съгласно теорията...
Ако функцията има локални екстремуми, те ще са там където първата й произодна е нула (допирателната в тези точки е успоредна на абсцисата).
Ако втората производна на функцията, за [tex]x[/tex] където първата производна е нула, има положителна стойност, то функцията има локален минимум.
Ако втората производна на функцията, за [tex]x[/tex] където първата производна е нула, има отрицателна стойност, то функцията има локален максимум.
Ако втората производна на функцията, за [tex]x[/tex] където първата производна е нула, има стойност нула, функцията сменя знака си (пресича абсцисната ос) но запазва характера на изменението си. Такава точка се нарича "инфлексна".
Когато се движим по графиката на функцията от ляво на дясно ([tex]x[/tex] нараства с положителни стъпки), то:
(1) ако вървим към локален минимум, стойността на функцията намалява с нарастването на [tex]x[/tex].
(2) ако вървим към локален максимум, стойността на функцията расте с нарастването на [tex]x[/tex].
Околности на точка от графиката на функция са безкрайно малки отклонения в стойността на [tex]x[/tex], за които може да се намери стойността на [tex]f(x)[/tex]. Поведението на функцията в околностите на точка се определя от стойността на първата производна на функцията в тази точка.
(1) ако [tex]f'(x)>0[/tex] то на ляво от [tex]x[/tex] функцията намалява, а надясно - расте. Казваме, че функцията е растяща в околностите на [tex]x[/tex], с други думи с наравстване на [tex]x[/tex] нараства и [tex]f(x)[/tex].
(2) ако [tex]f'(x)< 0[/tex] то на ляво от [tex]x[/tex] функцията расте, а надясно - намалява. Казваме, че функцията е намаляваща в околностите на [tex]x[/tex], с други думи с наравстване на [tex]x[/tex], [tex]f(x)[/tex] намалява.
(3) вече казахме, че ако [tex]f'(x)= 0[/tex] тогава имаме локален ексремум.
(3а) ако локалният екстремум е максимум, то в ляво от него функцията е растяща, а в дясно от него е намаляваща.
(3б) ако локалният екстремум е минимум, то в ляво от него функцията е намаляваща, а в дясно от него е растяща.
В околностите на локален екстремум функцията няма еднороден ход на изменение, което е смисълът на локалния екстремум- гранична точка, след която функцията променя характера на изменението си.
В околностите на инфлексия функцията запазва характера на своето изменение, но променя знака на стойностите си.
край на теорията
В нашия случай, първата производна не приема стойност нула никъде, следователно дадената функция няма локални екстремуми.
Втората производна в [tex]x=1[/tex] е [tex]f''(1)=6.1-6=0[/tex], но в тази точка първата производна не е нула, следователно не е точката на инфлексия.
Точката на инфлексия е в [tex]y=0 \Rightarrow x \approx 0,404[/tex].
[tex]\lim_{x \to - \infty }(x^{3}-3x^{2}+6x-2)= \lim_{x \to - \infty }\left(x^{3}(1-\frac{3}{x}+\frac{6}{x^{2}}-\frac{2}{x^{3}})\right)=...=(- \infty)^{3}(1+0+0+0)=- \infty[/tex] (лявата страна на графиката на функцията отива към безкрайност в IV квадрант)
[tex]\lim_{x \to \infty }(x^{3}-3x^{2}+6x-2)= \lim_{x \to \infty }\left(x^{3}(1-\frac{3}{x}+\frac{6}{x^{2}}-\frac{2}{x^{3}})\right)=...=(\infty)^{3}(1-0+0-0)= \infty[/tex] (дясната страна на графиката на функцията отива към безкрайност в I квадрант)
За да построим графиката, използваме някои специални точки: [tex]x=0[/tex],[tex]y=0[/tex], локални екстремуми (ако има такива). Обикновено чертаем таблица с няколко точки от графиката на функцията, колкото повече точки, толкова по-точна ще е графиката.
[tex][/tex]
[tex]\color{lightseagreen}\text{''Който никога не е правил грешка, никога не е опитвал нещо ново.''} \\
\hspace{21em}\text{(Алберт Айнщайн)}[/tex]