Нещо поучително

[ins-]

Текстът, предложен от мен няма връзка с математиката, но в определени моменти може да е не по-малко поучителен, интересен и полезен от нея. Както казваше един съученик навремето ... "животът не е само математика"

Живели някога на света един обикновен мъж и една обикновена жена.
Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван.
Връщал се мъжът от работа, сядал на фотьойла пред телевизора, четял
вестник. Жена му, Елена, готвела вечеря. Давала му вечерята и крещяла,
че нищо не прави у дома, че печели малко...
Иван се раздразнил от вечните скандали на жена си. Но не й отговарял с
грубост, само си мислел: “Самата тя е размъкната повлекана, а и
изисквания има. Съвсем друга беше, когато се оженихме – красива,
ласкава”.
Веднъж, когато жената с крясъци накарала Иван да изхвърли боклука,
той, неохотно откъсвайки се от телевизора, отишъл на двора. Връщайки
се, се спрял до вратата на дома си и мислено се обърнал към Бога:
- Боже мой, Боже мой! Зле потръгна живота ми. Целия си живот трябва
да пропилея с такава истерична и грозна жена? Та това не е живот, а
адска мъка.
И изведнъж Иван чул тихия Божи глас.
- Бих могъл да те спася от това нещастие, сине мой: да ти дам прекрасна
богиня за жена, но когато съседите видят тази промяна, ще изпаднат в
огромно изумление. Нека направим така: ще променям постепенно жена
ти, ще вселя в нея дух на богиня и ще я правя постепенно по-красива. Но
запомни – ако искаш да живееш с богиня, твоят живот трябва да стане
достоен за богиня.
- Благодаря ти, Господи. Заради богиня всеки мъж би променил живота
си. Кажи ми само: кога ще започнеш да изменяш жена ми?
- Ще я променя малко още сега. И с всяка минута ще я изменям към по-
добро.
Прибрал се Иван у дома, седнал на фотьойла, взел вестник и включил
отново телевизора. Но не му се чете, не му се гледа филм. Няма търпение
да погледне – не се ли променя жена му поне малко.
Той станал, отворил вратата на кухнята, опрял се на рамката на вратата
и внимателно започнал да разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него,
миела съдовете, останали след вечерята.
Елена веднага почувствала погледа и се обърнала към вратата.
Погледите им се срещнали. Иван разглеждал жена си и си мислел: “Не,
никакви промени не стават с жена ми”.
Елена забелязвайки необичайното внимание на мъжа си и нищо не
разбирайки, пооправила косите си, бузите й поруменели и попитала:
- Защо ме гледаш така внимателно, Иване?
Мъжът и не мислейки какво казва, произнесъл смутено:
-Може ли да ти помогна да измиеш съдовете? Помислих си, защото...
-Съдовете? Да ми помогнеш? – тихо попитала удивената жена, сваляйки
си престилката. - Аз вече ги измих.
“Като че пред очите ми се променя, - помислил си Иван, - изведнъж
стана по-хубава”.
И започнал да бърше съдовете.
На другия ден след работа Иван се забързал с нетърпение към къщи.
Нямал търпение да види как мърморещата му жена се превръщала в
богиня.
«Дали вече има много от богинята у нея?» А аз като преди съм си
същият. За всеки случай ще купя цветя, за да не падна в очите на
богинята».
Отворила се вратата на къщата и Иван застанал като омагьосан. Пред
него стояла Елена с официална рокля, която самият той й бил купил преди
година. С красива прическа и лента в косите. Той се объркал и неловко
подал цветята, неоткъсвайки поглед от Елена.
Тя взела цветята, въздъхнала тихо, отпуснала ресници и се изчервила
леко.
«Колко прекрасни са миглите на богинята! Колко кротък характер има
тя! Каква необикновена е вътрешната й красота и външността й.»
На свой ред се удивил Иван, като видял маса, с прибори от най-хубавия
сервиз и две свещи на масата и две чаши, и храна, опойваща с божествен
аромат.
Кагато седнал на масата, жена му седнала срещу него, но веднага
скочила отново, казвайки:
- Извини ме, забравих да включа телевизора ти, а купих и нови
вестници за теб.
- Няма нужда от телевизор, а и не ми се четат вестници, в тях се повтаря
все едно и също, - отговорил Иван най-искрено, - по-добре кажи как би
искала да прекараш утре, нали е събота.
- Съвсем объркана Елена попитала:
- А ти?
- Купих два билета за театър за нас. Но през деня, може би, ще се
съгласиш да пообиколим магазините. След като ще ходим на театър, добре
ще е да ти купим подходяща рокля.
Иван почти казал съкровените думи: «Рокля, достойна за богиня», но се
смутил, погледнал я отново и въздъхнал. Пред него на масата седяла
богиня. Лицето й сияело от щастие, очите й блестели. Стаената й усмивка
била леко въпросителна.
«О, господи, колко прекрасни са богините! А ако става все по-красива с
всеки ден, ще успея ли аз да съм достоен за богинята? – мислил си Иван и
изведнъж като мълния го пронизала мисълта: трябва да успея! Ще успея,
след като богинята е до мен. Трябва да я попитам и помоля да роди дете от
мен. Ще имаме дете с най-прекрасната богиня».
За какво се замисли Иване? Или виждам вълнение по лицето ти? –
попитала Елена мъжа си.
Той седял развълнуван, незнаейки как да заговори за съкровеното. Та
шега ли е да се моли богиня да роди дете от теб?! Такъв подарък Бог не му
бил обещавал. Не знаел как да каже желанието си Иван, станал и почнал
да подръпва покривката и промълвил, изчервявайки се:
- Не зная... Може ли... Но аз... исках да ти кажа... Отдавна.... Искам да
имаме дете, прекрасна богиньо.
Елена пристъпила към мъжа си. От изпълнените й с любов очи по
зачервената й буза се стекла сълза. Тя сложила ръката си на рамото на
Иван, опарила го с горещия си дъх.
«Каква нощ! Какво утро! Какъв ден! О, колко прекрасен е животът с
богиня!» - мислел си Иван, докато обличал за разходка втория си внук.