Училищен абсурд, който преживях (разказ)

[WEBER]

Училищен абсурд


Най-обикновен ден е и времето в училище тече както обикновено - бавно. Седя си на последния чин по английски, когато на подскоци през вратата по средата на часа влиза съученичка, която носи лист. "Без съмнение това е поредната бланка или формуляр, която трябва да подпиша"-казвам си аз. На чина ми се появява бял лист, формат А4, на който по азбучен ред са изброени имена. Поради липса на какъвто и да било друг текст на белия лист, аз питам какво е това. "Това е лист, на който трябва да напишеш каква втора матура искаш да държиш и да се подпишеш срещу името си". "Но тук не пише нищо"- казвам аз. Този път не можах да скрия натрупано си възмущение през годините, когато сме подписвали какво ли не по най безразборен и хаотичен начин. Е, това мина всякакви граници. Да ми се сервира празен лист и от мен да се очаква аз да се подпиша срещу името си???
Видимо притеснена, възмутена и едновременно разгневена стана съученичката, когато казах, че няма да подпиша докато не разбера какво е това. "Кой ти даде този лист"-питам аз. "Ами от канцеларията или счетоводството"-отвръща тя с повдигнати две вежди. Запътвам се към канцеларията или счетоводството, които са 2 етажа по-надолу. Влизам първо в счетоводството: "Добър ден! Дадоха ми този лист, който вероятно идва от тук. Искам да попитам какъв е този лист." "Не зная, не идва от тук, питай в канцеларията"-отвръща ми една леличка. Канцеларията е съседната стая отдясно. Влизам: "Добър ден! Искам да попитам какъв е този лист""ми не знам!". Леличката, на която го подадох погледа листа и отсече уверено: "Тук трябва да заявиш коя ще ти е втората матура" (на листа вече двама човека бяха написали "история" и "география...подпис, подпис. Явно това ме издаде неимуверно.) "Как разбрахте, че това е така?" - "Ами това е официален документ от министерството"- казва същата лелка, която допреди 20 сек твърдеше, че не знае какво е това. "По какво всъщност се разбира, че това е официален документ"-питам аз- "Та това е най-обикновен бял лист, омазан с баница". "Този лист е от Министерството!"-казва тя доста гневно. "От къде всъщност идва този лист"-питам аз. "Ами не знам. Питай информаторите". "Информаторите?"-повтарям леко на себе си.- "Това без съмнение са някакви герои от "Матрицата, кой може да ми отговори какво е това?"-"Питай Терзийски."-казва тя. "Къде е "Терзийски"?"- питам аз. "Не е на смяна, ще дойде в един."
Излязох и с нетърпения започнах да чакам да стане 13:00. 10 мин след този безсмислен разговор в стаята по английски (втори час) нахълтва бясна лелка, стиснала в дясната си ръка малко бяло листче. Поглежда го бързо и казва: "Венелин Петров да излезе!" Излизам. Ходим мълком и достигаме стая с име "ЗАМЕСТНИК ДИРЕКЦИЯ". Влизам. Там има втора бясна лелка, седнала на стол, а първата застана зад мен с явното намерение да заварди единствения изход от стаята. "Ти ли си Внелин?!?!?!?!"-профуча като изстрел този въпрос- "Добър ден!"-казвам аз. "Защо отказваш да се подпишеш?!". "На какво?"-питам аз, а леличката на стола направо кипва, на тази отзад само усещах дъха, защото бях с гръб. "На листа!". "Знам, че е на листа, но какъв е този лист?"-питам аз с небивало за обстановката спокойствие, което още повече разгневи леличките. "Това е официална документация спусната от Министерството!". Тук очаквах по-скоро да каже "това е свещен лист!"
Когато видях въпросния лист за първи път преди 17 мин, за мен това беше просто смачкан бял лист, формат А4. В канцеларията, обаче, той бе назован "официален документ от Министерството, а тук еволюира до "Официална документация, спусната от Министерството". "по какво личи, че това е официален документ, на този лист няма нито надписи, освен имена, нито печати, нито подписи?" Единственият аргумент, който успя да даде леличката за това, че листът е официален документ беше, че листът е официален документ (???), което сложи край на спора и темата на разговор се промени: "Защо ни разиграваш циркове"-вика бясно седналата. "Просто исках да разбера на какво се подписвам."-ако преди бях сигурен, че няма да изляза на глава с тези хора, тук вече бях повече от убеден. "Терзийски ти е бесен!", "защо е бесен?"-питам с леко повдигната вежда и с усещането, че този Терзийски е "от лошите" щом тези две пирани се страхуват от него. "Защото само ти не си подписал листа!"-казва тя. "Няма да подпиша празен лист!"-казвам аз с пълна увереност, че съм в правото си. "Това е просто формуляр за преброяване, тепърва ще идват документите"-казва леличката. "Щом е формуляр защо не пише, че е формуляр, на такива листове обикновено пише "Формуляр", "Анкета" или "Заявление", под които има текст"-казвам аз. "Какво разбираш ти от водене на документация, подпиши листа!" "Писна ми да подписвам листчета и листове, да ми искат пари през ден за това и за онова. Подписвал съм какво ли не, това мина границите.", след което седналата леля ми направи психологически портрет, според който съм бунтар и това било нормално за възрастта ми, но не трябвало да се бунтувам, защото тепърва съм щял да се сблъскам и с "по-голяма бюрокрация от тази"-това бяха точните й думи. Викам си на ума: "Лельо, вместо да ми говориш, че съм бунтар, за това колко сте бюрократични, вземи да си оправиш документацията". Рзбира се,от уважение не й го казах.
Очевидно дамата на стола имаше много по-важна работа да свърши, защото реши да приключи всичко бързо и чисто. Тя каза: "Ако не подпишеш сега, няма да можеш да кандидатстваш и си слагаш кръст на бъдещето!" "Защо бързате толкова?"-питам аз. "Ние гоним срокове, тук става въпрос за часове!!!" Леле. За часове? Тук ми стана малко смешно. Интересно как този бял лист въздействаше на хората, които го хващаха.
Мога да го опиша само с въздействието на вълшебния пръстен от филма "Властелина на пръстените", който караше хората да загубват разума си. Помислих си да я питам какво става с тези, които днес не са на училище, но вече бях свидетел как работи безупречната система. Тези които ги нямаше просто бяха подписани от други хора. Това е престъпление! Така можех да бъда подписан и аз! Абсурд, абсурд, луди ли сте? За какви часове ми говореше тази жена? Да не би да обезврежда бомба с часовников механизъм да брои минути!?
Тук идва ред да кажа как реагира моята класна зад гърба ми. След като не подписах листа под предтекст, че първо искам да проверя какво е това, той бе изнесен и явно занесен на класния ръководител. Срещу името ми имаше тире, думата "отказал" и подпис, вероярно на госпожа класната. Тази същата госпожа чака със седмици ученици да й носят фалшви бележки за отсъствия при положение, че срокът е три дни. Мен ме чака точно 1 мин. И какво значи "тире, отказал, подпис" на един лист без какъвто и да било текст към него? На мен ми прозвуча като "отказал цигарите" или надпис на грамота от Анонимните алкохолици "отказал алкохола". Това "отказал" създаде още проблеми пред двете лилички. Едвам ги склоних да си напиша само матурата срещу името, когато едната рече, че трябва да се подпише все пак, за да стане ясно, че не съм се ОТКАЗАЛ ДА ДЪРЖА МАТУРИ.
Както става ясно по-нататък аз подписах, защото бях заставен да го направя, заплашен, че няма да мога да кандидатствам ако подписа ми не се яви срещу името. Аз смятам, че това си е чисто изнудване, което е противозаконно.
Ден по-късно бях заплашен, че ще бъда изключен от всякакви документации ако още веднъж попитам какво подписвам. Даде ми се да се разбере, че нямам право да знам под какво се подписвам, нямам право и да не се подписвам...

[ganka simeonova]

Ако се подписваш на празен лист, значи училището ти е леко калпаво.
При нас 12- класниците попълват собственоръчно бланка, която е напечатана, един вид Заявление, за това каква матура ще полагат.
Тя име се раздаде официално от зам- дирекцията.
И това нещо им беше дадено преди седмица, ако не и повече.
Днес, ако не се лъжа е крайния срок

[WEBER]

Не ви ли се струва противозаконна тази практика? Или правилата просто са такива, че могат да ме изнудват колкото си искат?

[ganka simeonova]

Ако се подписваш на празен лист, значи училището ти е леко калпаво.

[CuMo]

леко е меко казано