Аз казвам, че някой да ти решава задачите не е толкова лошо, защото:
1.
Класната, която ни беше учителката по мат. даваше домашна работа само веднъж месечно. Но домашното се състоеше в решаването на цели раздели със задачи (за 10-15 часа ги решаваш). Първият плюс е, че всики си решаваше когато и по колкото искаше. Важното е накрая на месеца да си готов. Та , имаше много хора, които или не можеха или ги мързеше да си решат задачите сами - те преписваха наготово решени задачи. И на учителката и беше пределно ясно това. Тя казваше: "Знам, че много от вас не си решават задачите сами и ги взимат наготово решени от други учиници. Нямам нищо против това, защото знам, че когато препишеш 10 задачи поне една ще запомниш как се решава.
2.
Учителят ми по физика пък имаше друга тактика:
Накрая на годината ако искаш да имаш по-висока оценка по физика му:
- предаваш 3 тетрадки (едната си е твоята, а другата две си ги преписал/копирал ръчно) от класните занимания, и оценката ти за годината се увеличава с единица.
Той казваше: "Ръката и очите като минат по материала още няколко пъти няма начин да не запомнят нещо."
3.
За изпити като съм учил и съм си писал пищови, много пъти като ми се падне въпрос, за който имам пищов, накрая просто го вадя за минута да си сравня писаното, защото докато съм си правил пищова, аз "неволно" съм запомнил материала.
Преписването преди изпит/контролна е полезно. Преписването на изпит/контролна НЕ е.