Какви дискусии се водят тук и как иначе - нали всички сме свободни, отпочинали, доволни? Аз съм набор на Зари, даже година по-малка от него и предполагам ще бъда приета съвсем за незряла все още. Че по обективни причини нямам възможността да сравнявам положението тогава и сега е така. Но все пак днешните 17-18 годишни не сме толкова неинформирани - все сме прочели това или онова, говорили сме с родителите, с бабите и дядовците си, гледали сме филми по темата. Да, не е същото и все пак си е информация. И на база нея аз лично, макар и субективно, бих предпочела положението днес пред онзи "ужасен" или не комунизъм. Всеки може да приведе множество примери в подкрепа на едната или другата теза. Имам чичо(по-скоро е такъв на майка ми), способен музикант, заминал в началото на 80-те за концерт в Германия. Да, по тогавашните разбирания е бил беглец и партията-майка подобаващо е наказала всички за решението му да остане във Федералната Република. Спрели са моментално баба ми да пътува извън граница (а го е правила често предвид работата си на оркестрант), а дядо ми са отзовали от Либия, където е работел. Много демократично, нали? Има хиляди, милиони неуредици у нас сега, това никой не го отрича. Но нима тогава е нямало, защо да си затваряме очите за откровено негативните неща. Мнение на майка ми споделено преди време с мен:
Баба ми е водела майка ми тайно на църква по празниците и я е подучвала да мълчи.Нима намирате за нещо позитивно ограничаването на нещо толкова лично като вярата?

Кой е този, който има правото да ми каже каква религия да изповядвам, в какво да вярвам, как да отбелязвам празниците, къде да ходя и дали да спазвам семейните традиции, с които са отраснали и предходни поколения? И да е само това. Hе ми харесва, ама никак, идеята да живея в страх от това какво ще кажа и пред кого ще го кажа. Има по-малък брат, става дума за майка ми пак. В детските си години донесъл у дома един виц за Тодор Живков. Единственото, което ясно си спомня, е как баща й буквално му изсъскал през зъби и замахнал. Почти го ударил. Не става дума и днес да си говоря където искам и каквото искам, има си възпитание и граници, но въпросът е да мога да изразя свободно мнението си, пък било то и несъвпадащо с това на другите. Ето, ако го нямахме това елементарно право, щяхме ли сега предпразнично да нищим темата и да заемам противоположни позиции? И още куп неща. Нагоре написах, че дядо ми е работил в Либия. Баба ми ми е разказвала как заплащането не било в долари, ами в някакви бонове май беше. Без значение е това, просто провокира у мен друг спомен за разказано от нея. Близък приятел на дядо ми, разполагал с достатъчно български пари за да купи на децата си лакомства (да , тогава течният шоколад, шоколадовите яйца и разните пурички, които ние смятаме днес за нещо най-обикновено, са били рядко срещано глезене), но нямал опцията да влезе в специален магазин, наречен Кореком. Наистина не разбирам нещо толкова естествено. Работил си, отделил си пари и иcкаш да купиш нещо на децата си, но не можеш, понеже някой е постановил, че в тези магазини вървят едни определени хартийки, а ти нямаш легален начин да се сдобиеш с тях. Затова ги купуваш на черно. Харесва ли ви еквивалента в някой хубав магазин за дрехи, храни или нещо друго да сложат ограничения кой може да ги ползва? А вие да сред от онези, които ще са принудени от ограничението да останат навън, докато другите, които незнайно с какво са повече от вас, си се разхождат вътре, зяпат и пазаруват. Обидно е някак. Зари, ако не се лъжа беше писал някъде планове за следване в чужбина, може и да греша, извини ме, ако е така. Нима онова старото положение би ти дало подобна опция? Да, ако си бил внук на активни борци. Майка ми ми е разказвалa как техен съсед по вила с пълни шепи е грабел от преимуществата да бъде внук на такива - прием в гимназия без изпит, прием в университет пак така, пътувания. Ами аз пък лично предпочитам сама да си се преборя за прием някъде, без да разчитам на готово на преференции заради баба ми, дядо ми или някой друг. Да, сега разслоението е голямо, има крайно бедни и много богати, има презадоволени и мизерстващи. Но нима уравновиловката е решението, връщането към комунизЪма?Решението е другаде. Хората са го казали - слаб народ, слаба държава. И това за България важи със страшна сила.Не ни е виновен капитализмът, а народопсихологията. Такива са обстоятелствата, че често ми се налага да пътувам до Гърция, предимно през ваканциите. Те не са цъфнали и вързали също, но поне са по-единни. Aз даже не ги харесвам особено, но оценявам нещо, по което определено ни изпреварват с много. Масово стачкуват, масово недоволстват, дават израз на несъгласието си с политически решения, ценова политика и др.. Ние какво правим? Не гласуваме дори - стана ли на 18, непременно няма да пропускам правото си да го направя, не роптаем, живуркаме си ден за ден, спасяваме се по единично, оцеляваме някак и се оплакваме по форуми, виним капитализма и жалим по миналото.

Ще има да почакаме нещата да се оправят. затова и младите масово стягат куфарите и се отправят по широкия свят, някои с ясната мисъл, че няма и да се върнат. Тъжно, но факт. И за това не е виновен капитализмът определено. Tа те отиват точно в такива общества.
ПП Сигурно две трети от випуска ми планува да следва навън. И съвсем не всички са някакви богаташки дечица, търсят се опции за стипендии, за кредитиране. Не са и изменници, както някои ще ги нарече. Просто търсят своя път за реализация и го виждат извън границите на България. Защото е като че ли само празно говорене, че младите като останем тук, ще спасим страната.