Задача: Множеството на естествените числа е разбито на краен брой аритметични прогресии (с разлики различни от 1-ца). Да се докаже, че ако те го покриват напълно, то поне 2 са с равни разлики.
Решение:
I.)
Лема: Всеки две аритметични прогресии, чиито разлики са взаимно прости числа имат поне един общ член. Следствие е от теоремата :
"Необходимото и достатъчно условие диофантово уравнение ax + by = c да има поне едно решение е най-големият общ делител на a и b да дели с."
II.) Ще докажем едно
помощно твърдение:
Краен брой аритметичнии прогресии с прости разлики има поне един общ член. Д-во:
Нека имаме две прогресии [tex]P_1:[/tex] {[tex]a_1+k_1.p_1[/tex]} и [tex]P_2:[/tex] {[tex]a_2+k_2.p_2[/tex]},
([tex]p_1\ne p_2[/tex]-прости; [tex]k_1,k_2[/tex] цели неотрицателни; [tex]a_1,a_2[/tex] - естествени). Според Лемата те имат общ член [tex]X_{12}[/tex].
Да разгледаме прогресията [tex]S:[/tex]{[tex]X_{12}+t.p_1.p_2[/tex]}, ( t=0,1,2...) . Очевидно [tex]S=P_1\cap P2[/tex].
Тогава съгласно Лемата [tex]S[/tex] ще има общ член с коя да е [tex]P_3:[/tex] {[tex]a_3+k_3.p_3[/tex]} ( [tex]p1\ne p3\ne p2[/tex] - прости), но той ще е общ за [tex]P_1[/tex],[tex]P_2[/tex] и [tex]P3[/tex]. Аналогично се доказва, че краен брои прогресии с прости разлики имат поне един общ член.
III. Една "странична"
Теорема:
Ако обединението на краен брой аритметични прогресии с разлики прости съдържа безброй много числа от вида X+P, където X е най-малкия общ (фиксиран) за всички член, а P e просто, то поне две от тях(прогресиите) са с равни разлики.Д-во:
Нека [tex]X[/tex] е най-малкият общ член за всички прогресии (от II.). Очевидно ако [tex]P[/tex] e някое простo числo по-голямо от [tex]X[/tex] (поне едно съществува според условието на Теоремата) , то [tex]X+P[/tex] не е член на нито една от прогресиите, защото всички техни членове по-големи от [tex]X[/tex] са формално са от вида [tex]X+k.p_i[/tex]
([tex]p_i[/tex] e разликата на [tex]i[/tex]-тата прогресия, [tex]k[/tex]-естествено). Полученото противоречие показва, че допускането ни е невярно, т.е. поне две от прогресиите от II.) имат обща разлика.
IV.
Ще покажем как оригиналната задача се свежда към III. Нека разделим прогресиите от първата задача (с произволни разлики) на класове, според началния им член, т.е. тези с еднакъв да са от един и същи клас.
Нека също формално да ги номерираме - [tex]K_1,K_2,...,K_j[/tex] ([tex]j[/tex] - броя различни начални членове).
Очевидно за всяка прогресия [tex]R_i[/tex]от кой да е клас [tex]K_l[/tex] (1?l?j), където [tex]R_i:[/tex]{[tex]a+t_i.d_i[/tex]} ([tex]a, d_i[/tex] - естествени; [tex]t_i[/tex]- цяло неотрицателно) съществува прогресия [tex]P_i:[/tex]{[tex]a+k.p_i[/tex]} ([tex]k[/tex] - неотрицателно цяло, [tex]p_i[/tex]- просто, [tex]p_i/d_i[/tex]) с проста разлика, която я съдържа.
T.e. [tex]R_i[/tex] е подмножество на [tex]P_i[/tex]. Тогава целия клас от прогресии с различни произволни разлики [tex]K_l[/tex] ще е подклас на клас от прогресии с различни прости разлики [tex]P_l[/tex] (прогресиите с вече срещаща се разлика не ги добавяме отново).
В II.) вече доказахме съществуването на съответния най-малък общ член [tex]X[/tex] за произволен такъв клас, респективно и [tex]X_l[/tex] за [tex]K_l[/tex].
Понеже обединението на класовете [tex]K_l[/tex] покрива изцяло [tex]N[/tex] (условие на оригиналната задача) и обединението на [tex]K_l[/tex] е подмножество на обединеннието на класовете [tex]P_l[/tex], то последното (обединение) включва в себе си цялото [tex]N[/tex].
Тъй като самото обединение на класове [tex]P_l[/tex] е с краен брой елементи, то поне един (примерно [tex]P_m[/tex]) от тях ще съдържа безброй много числа от вида [tex]X_m + p[/tex], където [tex]X_m[/tex] e най-малкия общ (фиксиран) член за прогресите в [tex]P_m[/tex], а [tex]p[/tex] - просто. Тогава съгласно III.) в класа [tex]P_m[/tex] има поне две прогресии с еднакви прости разлики, но това е в разрез с конструкцията на самия клас. Получихме противоречие, дължащо се на предположението, че обединението на класовете [tex]K_l[/tex] покрива изцяло [tex]N[/tex].
С други думи, ако множеството на естествените числа се покрива с краен брой аритметични прогресии, то поне две от тях са с еднаква разлика.
П.П. Малко е като един анекдот за Айнщайн : "След като написал общата теория на относителността, на първо четене и сам не я разбрал",
но този път има добър шанс да е вярно...