Попаднах на тази стара тема и на скъпите на сърцето ми Инфернум и Любо.
Искам да споделя нещо. Да, както казва Инфернум можеш най-сигурно и лесно да намериш обема,лицето на конус и други фигури като завъртиш облразуващата и интегрираш по подходящ начин. Аз обаче искам да дам друг, не толкова железен, но доста оргинален метод -измислен от мен(е надали съм открил топлата вода

Нека да търсим да кажем лице на правилен конус.
1 Преполагаме че лицето на конуса е S=f(r,l) функция на радиуса и образуващата.
2. Функцията f е полином(предполагаме естествено). Понеже е лице и от други физични съображения, този полином е от втора степен с коеф. нули пред първите степени и св. членове. S=f(r,l)=P(r.l)=a1*rr + a2*rl +a3*ll
3. За лицето на конуса е очевидно че:
-е равно на 2 пъти лицето на оснавата ако го сплескаме напълно т.е. 2пrr= lim(l=r) f(r,l)=(a1+a2+a3)rr
т.е. a1+a2+a3=2п
-e равно на лицето само на основата ако премахнем околния конус l=0 пrr=lim(l=0) f(r,l)=a1rr
t.e. a1=п
- е равно на 0 ако го свием до централната му ос т.е. ако r=0 0=lim(r=0) f(l,r)=a3ll т.е. а3=0
от трите условия и гранични прехода определяме коеф. a1=п a2=п и a3=0 т.е. лицето е S=f(r,l)=пrr + пrl
Просто и елегантно а?

Пояснение: аз не премахвам или добавям части към фигурата. Тя си е се конус само дето го докарвам до три гранични състояния. Тези състояния могат да се разглеждат като правилен кръгов конус също, откъдето следва по-нататък логиката ми.