Бригада от n зидари работят върху голяма сграда. По план всеки ден трябва да нареждат определено количество тухли, но понеже искат да имат повече почивки за кафе и цигари, експериментират с различни начини на работа, с цел да постигнат същото количество тухли за по-малко време.
Обикновено работят по двойки, където един маже хоросан, а друг реди тухлите, но също така са пробвали и по тройки, където един бърка хоросана, друг маже а трети реди. Пробвали са да се разделят и на екипи с други размери. Любопитно, един ден правят откритие че най-доброто комбинирано време за нареждането на дневната норма тухли за бригадата се постига, когато рабоят самостоятелно (очевидно при работата на групи, прекалено много време е отивало в приказки).
След това откритие бригадирът събира работниците и им казва:
- Момчета, като работим самостоятелно, работим най-бързо. Вече само така ще работим!
- Ама, шефе, на нас ни харесваше да работим на групи!
- Естествено че ти харесва, Тошо, ама няма да я бъде тая вече. Освен това утре идва нов човек да работи в бригадата, а с него и да искаме няма да е възможно да се разделяме на равни групи, така че трай и не ме занимавай с глупости.
- Да, шефе.
- Има и още нещо. Очевидно някои от вас се офлянкват прекалено много, даже и като работят самостоятелно. Като видях индивидуалния прогрес за днес забелязах че аз съм наредил n факториел тухли, а Киро само половината от това, Пешо, пък само една трета от това, Гошо, една чевтърт, Сашо, една пета, ... <изреждане на останалите работници> ..., а пък ти, Тошо, едва 1/n-та от тухлите които аз съм наредил. Така че от утре всеки ще реди по толкова тухли колкото редят и останалите! Ясно ли е?!
- Да, шефе.
При зададените условия винаги ли ще е възможно всеки работник да нареди толкова тухли колкото всеки друг или ще съществуват случаи, при които един или повече ще трябва да наредят с една тухла по-малко от останалите?

Меню