Две съучeнички от математическа гимназия се срещнали години по-късно и провели следния диалог:
- Боже, Мария, откога не сме се виждали? – казала едната.
- Бяхме на по осемнайсет, когато завършихме гимназията, Ана, и май оттогава – казала другата. – Да не повярва човек, че ще минат още точно толкова години, преди пак да се видим.
- Кажи как си, какво правиш?
- Какво да ти кажа, много съм добре. Имам си три дъщерички и съм много щастлива с тях.
- Чудесно. На колко години са?
- Чакай да видим дали ще познаеш – засмяла се Мария. – Ако умножиш годините на трите ми дъщерички, ще получиш точно на колко години съм аз сега.
- Звучи като начало на задача от гимназията – засмяла се Ана. – Но не е достатъчно.
- Ще ти кажа и още нещо. Ако събереш годините на трите ми дъщерички, ще получиш точно номера на класната ни стая.
Ана се замислила, после плеснала с ръце и казала:
- Не, точно в този случай и това не е достатъчно.
- Права си – съгласила се Мария. – Затова ще ти кажа и още нещо. Най-малката на години от дъщерите ми има сини очи.
- Е, сега вече разбрах – казала Ана.

Меню