След неколкодневно гледане моето шестокласно съзнание му дойде следната идея:
Нека разделим решетката на 2 секотра.
Първият е червен, в него трябва да има поне 18 запълнени квадратчета, тоест 6 ъгълчета, което съм показал как може да стане.
Вторият сектор е по-интересен. Интересното за него е, че има "външен ръб", по който ако сложим квадратчета "губим" от възможностите си. За да поясня какво имам предвид, ще изследвам покривателната способност на едно ъгълче.
Общо погледнато на решетката имаме 11 реда и 11 колони от области 2х2, общо 121, които се припокриват на места. Във вътрешността на решетката всяко квадратче участва в 4 области, а по контура на решетката - в 2 области.
Тъй като във всяка област трябва да има поне 2 квадратчета, то във тези 121 области ни трябват поне 242 квадратчета, за да е възможно да се покрият на теория. Ако имаме 3 или 4, ние "губим", защото запълваме вече пълни области, така че стремежът ни е да запълним решетката достатъчно рехавот по такъв начин, че да има точно по 2 квадратчета във всяка област.
Ако разгледаме едно ъгълче, то е съставено от 3 квадратчета, в общия случай всяко квадратче участва в 4 области, тоест едно ъгълче покрива 12 квадратчета от области, част от които се припокриват. Само че една от областите винаги съдържа цялото ъгълче. В тази област ние "губим" едното квадратче, тъй като за всяка област е достатъчно да има 2 пълни квадратчета, всяко следващо е "загуба", а в областта, която съдържа целия ъгъл, ние имаме 3 квадратчета. Затова от тази област ние ще го вадим от общия брой "полезни". По този начин за всяко ъгълче имаме 11 "полезни" квадратчета, които запълваме в общия брой.
На картинката всяка област, която е запълнена с 1 квадратче, е оцветена с тънко кръгче - 5 на брой
Всяка област с 2 пълни кавдратчета е оцветена с дебело кръгче. - 3*2 = 6 на брой
Средната област съдържа 3 квадратчета - от нея вадим едното, защото то не е полезно - областта се пълни от 2.
Така получаваме общо 11 полезни квадратчета от всяко ъгълче.
Така с 24 ъгълчета може да запълним общ брой от 24х12=264 квадратчета.
Трябва да имаме поне 242.
Засега всичко теоретично е наред - възможно е да се направи, но за в бъдеще няма да е така.
Идеята е да разделим полето на няколко части, в повечето от които може да наредим искания брой ъгълчета, но в някоя от тях не можем.
В случая в 1 част можем да наредим 6 ъгълчета - там сме използвали 18 квадратчета.
Остават ни 18 ъгълчета, или 198 "полезни" квадратчета, с които трябва да запълним втория сектор
Във 2 част обаче не можем да нередим 18, така че да я запълним.
Това ще се опитаме да докажем.
Ако дадено квадратче се намира във външния слой от клетки, то това квадратче покрива 2 вместо 4 области, тоест губим 2 области. Това означава, че ако имаме над 11 квадратчета по периферията, нашата задача става теоретично невъзможна, защото ще имаме 242 квадратчета за запълване и под 242 теоретично възможни.
Нека разгледаме най-добрият случай - нямаме нито едно квадратче по периферията - тогава обаче в ъглите се образуват 4 ъгълчета. Затова по периферията трябва да имаме поне 4 квадратчета - по едно, което да блокира всяко едно от тези потенциални ъгълчета в четирите края на решетката.
Нека всички други квадратчета освен тези 4 са празни.
Тогава следващия по-вътрешен слой от клетки трявба да е пълен, защото всеки две съседни клетки от периферията, заедно с някоя от съседните им клетки от по-вътрешния слой, образуват потенциално ъгълче.
Това означава, че трябва да имаме 40 квадратчета - 4 по периферията и 36 от по-вътрешния слой. Обаче тези 36 квадратчета могат да се образуват от поне 18 ъгълчета, защото едно ъгълче може да обхваща най-много две клетки от тези 36(в ъглите трябва да имаме ъгълче, което с едно квадратче "излиза" по периферията заради гореспоменатите потенциални ъгълчета в крайните области от решетката).
И така трябва да имаме поне 18 ъгълчета, 2 по две квадратчета на всяко от тях участва в по-вътрешния слой. 4 от останалите 18 квадратчета са по периферията, а останалите 14 си пречат. Ще го обясня по малко по-прост начин.
Всяко ъгълче може да се представи като две черти - една вертикална и една хоризонтална, които се допират в самото ъгълче. В случая ако погледнем хоризонталните редове, те са изградени от 6 хоризонтални черти, като съответно трябва да има и 6 вертикални, които да сочат към вътрешността(защото външния слой вече е "неутрализиран").
Тогава всяка от тези вертикални линии ще се допира до една от хоризонталните от чуждо ъгълче, с което в тази област 2х2 ще има 3 квадратчета, тоест трябва да извадим 1, и така за всеки от 14-те линии, които "стърчат".
Дотук получихме -8 от крайните квадратчета и -14 от стърчащите, общо -22, тоест от 264 ни остават точно 242.
Само е има и още нещо - на хоризонталните редове поне 2 от вертикалните линии се допират - имаме 6 вертикални линии, които се разполагат на 12 квадратчета и в крайните две няма, с което трява да извадим още 2, с което общата сметка става 240 квадратчета, с които трябва да запълним 242, което явно не става.
Това означава, че този случай не е възможен с 24 ъгълчета - трябват ни 25.
Би трябвало аналогично да се разгледат и другите случаи, при които имаме от 1 до 7 квадратчета по периферията, но тогава резултатите са същите, тъй като дори и да имаме такива квадратчета, то във вътрешния слой пак трябва да имаме почти всички запълнени квадратчета, така че сметката не излиза.
Така минималният брой ъгъчета става 25. А конфигурация с 25 вече показахме, с което задачата би трябвало да е решена

Тези разсъждения ми се виждат логични за един шестокласник, особено ако е отборно, но доста трудно се систематизират за малко време, аз това си го мисля от няколко дена от дъжд на вятър, но за няколко часа не мога да го систематизирам

още повече ако съм шестокласник...
Това, което ми липсва, е доказателство за останалите 7 случая, когато имаме 1, 2 и така до 7 квадратчета по периферията. За 1 доказателството е очевидно, защото тогава трябва да имаме отново всички квадратчета във вътрешния слой, но по-нататък не е така, така че задачата става по-гадна, но е така, това е начинът - да се разгледат случаите и да се докаже, което не е трудно, че трябва ъгълчетата да се опират едно в друго, при което се губи, или да се допират до края на решетката, от което пак се губи, с което от 264 да ги свалим под 242 квадратчета.
Надявам се всичко да е ясно, че никак не ме бива в обясненията - големи есета пиша.