Приемам забележката и съм склонен да се съглася. Това, което имах предвид обаче е, че съм срещал примери, където за удобство и за да остане дадена нотация безусловна, се приема че 0^0=1. Това се случва само в определен контекст, разбира се.
Пример 1:
[tex]a^n = (a+0)^n = {n \choose 0}*a^{n}*0^{0}+{n \choose 1}*a^{n-1}*0^{1}+...+{n \choose n}*a^{0}*0^{n} = {n \choose 0}*a^{n}*0^{0}[/tex]
Тук може 0^0 да се приеме за 1, за да се избегнат допълнителните условности при развитието на нютоновия бином.
Пример 2:
Апроксимация на експоненциалната функция с реда на Тейлър:
[tex]e^{x} = \sum_{n=0}^{\infty }\frac{x^n}{n!}[/tex]
Тук също може да се приеме, че 0^0=1, за да се избегне аксиоматичното описание на случаят x=0.
Също и немалко компютърни алгоритми приемат дефинитивно 0^0=1. Виж кое е първото, което ти излиза като напишеш 0^0 в Гугъла
В никакъв случай не приемай това като някакво заяждане, съгласен съм, че в задачата случаят не е такъв и може просто да се спомене, че границата съществува за a<>0.