Гост написа:Много, МНОГО благодаря! Не е никак късно, аз все още имам време. Ами на мен в заданието не са ми зададени стойности за x(0) и y(0) а е зададена по следния начин:
"Намерете общо решение (x(t), (y)(t)) на системата диференциални уравнения"
И не разбирам точно как може да се реши, ако не са зададени стойностите?
И в случая, коя трансформация на Лаплас сме използвали?
Добре, тук може би е необходимо да се порпавя.
При решаването на диференциални уравнения (от къквто и да е вид), (почти) винаги има два вида решение - общо и точно (на англ. general solution и particular solution). Какво си има предвид под тези два различни вида?
Най-добре е по най-простия начин да разгледаме самото естество на диференциалните уравнения. В общи думи, едно такова уравнение ни кара да направим следното:
Ако знаем информация за $f'(x)$ да намерим, чрез тази информация, функцията $f(x)$. Това изглежда доста като интегриране, и на пракита е така! Тук обаче има една подробност.
Когато започнем наобратно (имаме $f(x)$ и търсим $f'(x)$, което на практика е намиране на производната) се случва да изгубим малко информация за нашата функция. Именно, че ако имаме някаква числена стойност, производната на тази стойност е 0.
Ето пример:
$f(x)=x^2+4$
$f'(x)=2x$
Стойността 4, изчезна, и нямаме никаква информация каква е била.
Функцията:
$g(x)=x^2-200$
$g'(x)=2x$
Дори:
$h(x)=x^2+(e^4-cos(20))^{67}$
$h'(x)=2x$
Тази числена стойност естествено е много важна за, функциите $f,g,h$ но няма никакво влияние върху $f',g',h'$.
Сега ако се пробваме от производните да намерим оригиналните функции... няма да успеем. $\int 2xdx=x^2+c$, това число $c$ може да е всичко, и ние няма как да знаем коя функция принадлежи към дадената производна.
Знаем, каква е
общата част която винаги е вярна за функциите $f,g,h$ но не знаем коя е
точната част, защото сме я изгубили в процеса.
От там идват и наименованията
общо решение, и
точно решение.
Но къде идва от полза това "начално условие"? Ами представи си сега, че ти кажа следното:
От $f'(x)=2x$ намери $f(x)$, обаче знай че $f(0)=4$
Сега вече можеш да решиш $\int 2xdx=x^2+c$, $f(0)=0^2+c=4 \Rightarrow c=4 \Rightarrow f(x)=x^2+4$
Общо решение (не знаем началните стойности):
$f(x)=x^2+c$
Точно решение (знаем началните стойности):
$f(x)=x^2+4$, при $f(0)=4$.
Сега ако разгледаме системата:
[tex]\begin{array}{|l} x'=5x-3y \\ y'=2x-2y \end{array}[/tex]
Правим същото нещо което споменах по-горе, и макар че никъде не интегрирахме, под капака направихме същото нещо: от информация за $x',y'$ намерихме $x,y$ и в процеса трябваше да познаем изгубената информация, като си измислим начални стойности $v(0)$.
Тоест това което съм ти дал е $точно решние$, а не това което учебника иска - $общо решение$. Защо го направих? Ами тук има една разлика - в примера който ти дадох имахме само една функция, и решаването без начални стойности не беше никакъв проблем. Тука обаче имаме система, и тази информация която ни е дадена за $x',y'$ е някак си "преплетана" (затова е и под формата на система). Това означава, тези изгубени стойности ще имат някаква странна зависимост, и общото решение ще е доста по-грозно.
Принципно никога не съм виждал задачи със системи от диференциални уравнение, които искат "общи решения", просто добавя още неща които трябва да знаеш по линейна алгебра за да не си играеш да пишеш много.
В матричен вид (това работи само и единствено за системи от вида $v'=Av$, за това не го включих, макар че системата е точно такава):
$v'=\begin{pmatrix} 5 & -3 \\ 2 & -2\end{pmatrix}v$
За отговора ти трябват айгенстойностите на $A$ и съответните айгенвектори, които са:
$\lambda_1=-1$
$\lambda_2=4$
$\mu_1=\begin{pmatrix} 1 \\ 2 \end{pmatrix}$
$\mu_2=\begin{pmatrix} 3 \\ 1 \end{pmatrix}$
$v=C_1e^{\lambda_1 t}\mu_1+C_2e^{\lambda_2 t}\mu_2$
$x=3C_1e^{4t}+C_2e^{-t}$
$y=C_1e^{4t}+2C_2e^{-t}$
Но този метод работи само в този случай, и само ако матрицата има реални айгенстойности и айгенвектори. Ако имаме система с нелинейни зависимости, няма как да я представим в този формат.
Трансформациите на ЛапласНай-важното за нас свойство е, че тази трансформация ни дава алгебраична зависимост между $f'$ и $f$- нещо много важно за решаване на системата.
За нормалното преобразуване използвахме,
че ако $\mathcal{L} \{ f(t) \}=F(s)$
то $\mathcal{L} \{ f'(t) \}=sF(s)-f(0)$ (ето пак се появавят началните условия, за точна дефиниция)
А за обратното преобразуване използвахме $\mathcal{L}^{-1} \bigg\{ \frac{1}{s-a}\bigg\}=e^{-at}$
Обратното преобразувание е просто, това което имаш от дясно става това което е от ляво на таблицата.
Примери и ресурсиЕто този линк показва на кратко работата с матричната хомогенна форма
http://tutorial.math.lamar.edu/Classes/DE/SolutionsToSystems.aspxЩе ти дам два примера, първия ще е линейна хомогенна система (подобна на тази която си дал) и ще я реша по двата начина, с Лаплас, и с Айгенвектори и Айгенстойности.
И втория ще бъде нелинейна, нехомогонна система. Нея само с Лаплас ще може.
Първи пример:$\begin{array}{|l} x'=x+4y \\ y'=2x-y \end{array}$
$v'=Av$
$A=\begin{pmatrix}1 & 4 \\ 2 & -1\end{pmatrix}$
С линейна алгебра:
Айгенстойностите:
$det(\lambda I - A)=0$
$\lambda_1=-3, \lambda_2=3$
$\mu_1=\begin{pmatrix}-1 \\ 1 \end{pmatrix}, \mu_2 = \begin{pmatrix} 2 \\ 1 \end {pmatrix}$
Използваме: $v=C_1e^{\lambda_1 t}\mu_1+C_2e^{\lambda_2 t}\mu_2$
$x=-C_1e^{-3t}+2C_2e^{3t}$
$y=C_1e^{-3t}+C_2e^{3t}$
С Лаплас:Нека $x(0)=1, y(0)=1$
$v'=Av$
$sV-v(0)=AV$
$(sI-A)V=v(0)$
$V=(sI-A)^{-1}v(0)$
$(sI-A)^{-1}=\begin{pmatrix} s-1 & -4 \\ -2 & s+1 \end{pmatrix}^{-1}=\frac{1}{s^2-9}\begin{pmatrix} s+1 & 4 \\ 2 & s-1 \end{pmatrix}$
$V=\frac{1}{s^2-9}\begin{pmatrix} s+5 \\ s+1\end{pmatrix}$
$X=\frac{s+5}{s^2-9}$
$Y=\frac{s+1}{s^2-9}$
$x=-\frac{1}{3}(e^{-3t}+4e^{3t})$
$y=\frac{1}{3}(e^{-3t}+2e^{3t})$
(Тук даже се вижда че C_1 = \frac{1}{3}, C_2=\frac{2}{3})
За второто ще постна малко по-късно че сега имам работа.