от ammornil » 18 Окт 2012, 09:57
а) При обхват 2 [А] и двадесет деления на скалата следва, че едно деление отговаря на 0,1 [А]. Стрелката е върху деветнадесетото деление, следователно [tex]I=19.0,1 =1,9 \hspace{6 mm} [A][/tex]
б)Константата на уреда е отношението между обхвата и броя на деленията му.
[tex]k=\frac{I_{_{max}}}{N}=0,1 \hspace{6 mm} [A][/tex]
Приборната грешка е равна на константата на прибора и е [tex]0,1 \hspace{6 mm}A[/tex]
Тъй като имаме едно измерване, абсолютната грешка е равна на приборната, следователно относителната грешка е: [tex]\epsilon=\frac{0,1}{2}=0,05 \\
\epsilon\%= \epsilon.100= 5\%[/tex]
Относителната грешка характеризира класа на точност на прибора. Този е клас 0.05 .
в)
..::
Грубо отчитане (взема се стойността на най-близкото деление ± приборната грешка):
[tex]I=(1,9 \pm 0,1) \hspace{6 mm} [A] \hspace{12 mm}
I=(1,9 \pm 5\%) \hspace{6 mm} [A][/tex]
..::
Тъй като показалецът е след деветнадесето деление може да се направи и т.нар. Апроксимирано отчитане. Половината на константата на уреда е 0,05, а половината на приборната грешка е също 0,05. Тогава токът се определя с израза: [tex]I=\bar{N}.k+\frac{k}{2}[/tex], където [tex]\bar{N}[/tex] е броя на целите деления от началото на скалата до показалеца.
В конкретния случай: [tex]I=19.0,1+0,05=1,95 \hspace{6 mm} [A][/tex]
[tex]I=(1,95 \pm 0,05) \hspace{6 mm} [A] \hspace{12 mm}
I=(1,95 \pm 2,5\%) \hspace{6 mm} [A][/tex]
[tex]\color{lightseagreen}\text{''Който никога не е правил грешка, никога не е опитвал нещо ново.''} \\
\hspace{21em}\text{(Алберт Айнщайн)}[/tex]