Нека [tex]\rho[kg/m^{3}], \hspace{0.7em} r[m], \hspace{0.7em} E[V/m], \hspace{0.7em} q[C], \hspace{0.7em} g[m/s^{2}][/tex]
Тогава масата на капката е плътност по обем: [tex]m=\rho\cdot{V}=\rho\cdot{\frac{4}{3}\cdot{\pi\cdot{r^{3}}}}=\frac{4\pi r^{3} \rho}{3}[kg][/tex]
Силата на тежестта: [tex]G=m\cdot{g}=\frac{4\pi g r^{3} \rho}{3}[N][/tex]
Електрична сила: [tex]F=q\cdot{E}[N][/tex], силата е съпосочна с полето (нагоре за да уравновесява гравитацията), слеодвателно зарядът е положителен.
От равновесието имаме: [tex]\hspace{1.2em} G=F \Rightarrow \frac{4\pi g r^{3} \rho}{3} = E\cdot{q} \Rightarrow[/tex]
$$ q = \frac{4\pi g r^{3} \rho}{3E} [C] $$
Забележете, че в равенствата за двете сили електричният заряд е аналогът на инерциалната маса, а интензитетът на електричното поле е аналог на гравитационното ускорение. Макар в модерната физика гравитацията да не се определя с теория на полето, а с теория на кривината на време-пространството, законите за силовияте проявления на двата феномена имат аналогичен вид.
[tex]\color{lightseagreen}\text{''Който никога не е правил грешка, никога не е опитвал нещо ново.''} \\
\hspace{21em}\text{(Алберт Айнщайн)}[/tex]