Условно в елекротехниката е прието посоката на посоянния електричен ток да е от положителния полюс на източника на е.д.н. към отрицателни полюс на източника на е.д.н., като във Вашия случай във външната верига (през лампата) това е от медния цилиндър към цинковия.
Анодът отдава йони и губи материя, поради което диаметърът му намалява. Катодът присъеднява (натрупва) йони и поради това диаметърът му се увеличава с дебелината на наноса.
Всеки [tex]Zn[/tex] атом отделя по два електрона. Преминаването на [tex]n=2\cdot{}9\cdot{10^{21}}=18\cdot{10^{21}}[/tex] всеки със заряд [tex]q_{e}=1,602.10^{-19}[C] \Rightarrow Q=n\cdot{q_{e}}=\cdots[/tex]
Посоката на тока вътре в източника на е.д.н. е от анода към катода, но това е посоката на условно положителните заряди. Сулфатните йони са отрицателни и се движат обрано на посоката на тока, тоест от дясно на ляво. Във Вашия случай това е от частта с медния цилиндър към частта с цинковия цилиндър. Сулфатните йони отделяни в дясната камера преминават в лявата камера и предизвикват отделянето на цинкви йони, с които образуват цинков сулфат. Това създава насочено движение на йони и в източника на е.д.н. протича ток.
Ако в източника не може да протича ток, дясната част на схемата ще се насити с отрицателни йони и ще създаде отрицателен заряд, който ще предизвика рекомбинация с медните йони и те няма да могат да достигат до катода. От друга страна, в лявата камера няма да има свободни сулфатни йони и процесът на образуване на цинкови йони ще се преустанови. Потенциалите на катода и анода ще бъдат с много малка разлика (практически нула) и е.д.н. ще изчезне, с което токът във външната верига ще изчезне.
[tex]\color{lightseagreen}\text{''Който никога не е правил грешка, никога не е опитвал нещо ново.''} \\
\hspace{21em}\text{(Алберт Айнщайн)}[/tex]