Не знам дали тук трябваше да я пусна тази тема, но този раздел е най-празен и темата е донякъде историческа. В другата тема стана дума за правилото на Крамер, и реших да се разровя из нета да прочета нещо за него. Освен за правилото друго не знаех(допреди малко) за него. Натъкнах се на един парадокс кръстен на него.
Първо, ако имаме крива в равнината от степен [tex]n[/tex] то тя се определя еднозначно от [tex]\frac{n(n+3)}2[/tex] точки. Например права, крива от степен едно, се определя от [tex]\frac{1(1+3)}2=2[/tex] точки. Крива от степен две се определя от [tex]\frac{2(2+3)}2=5[/tex] точки и т.н. Това твърдение също принадлежи на Крамер.
Второ, от теоремата на Безу следва, че две криви от степен [tex]n[/tex] ще имат [tex]n^2[/tex] общи точки.
Парадокса е, че при [tex]n\ge 3[/tex] двете криви ще имат по-голям брой общи точки отколкото с необходими да определят еднозначно една от тях. Нещо от рода на през две точки минават две прави. Разбира се това не е вярно, парадокса не важи за криви от степен едно, а за тези от степен поне три. Това е само аналогия.
Ето конкретно за степен три, две криви от степен три ще се пресичат в девет точки, а по формулата девет точки определят еднозначно крива от степен три. И тук е парадокса, как така две криви минават през тези девет точки като те определят единствена крива от степен три. При степен четери, две криви ще се пресичат в 16 точки, а по формулата крива от степен 4 се определя еднозначно от 14 точки. Даже при дадени 16 точки може да не съществува крива от степен 4 която минава през тях, каму ли пък две.

Меню