Davids написа:[tex]x^2 + 2x - a = 0[/tex]
[tex]D = 4 + 4a > 0[/tex]
[tex]a > -1[/tex]
emil3993 написа:Как стана?
a > -1
Davids написа:emil3993 написа:Как стана?
a > -1
Имаш [tex]4 + 4a > 0[/tex]
Просто мяташ едната част оттатък знака и делиш на четири
[tex]4a > -4 |:4[/tex]
[tex]a > -1[/tex]
Davids написа:Сега остава да обединиш трите простички неравенства в система
emil3993 написа:Davids написа:Сега остава да обединиш трите простички неравенства в система
Кое е третото простичко неравенство, аз не го виждам(биквадратното ли, то не е неравенство май)?
И също защо дискриминантата не е [tex]\ge[/tex]0, а само >0?
Davids написа:Във второто уравнение няма участие на параметъра, така че броят на неговите решения ще е от значение при определянето на стойностите. То е биквадратно, следователно си го решаваш по традиционния начин (ще си го спестя) и достигаш до в случая четирите възможни решения: [tex]x = \pm \sqrt{3}; \pm \sqrt{2}[/tex]
Следователно ни трябват четири решения и на другото уравнение:
[tex]|x^2 + 2x| = a[/tex]
То се свежда до:
[tex]x^2 + 2x = a \cup x^2 + 2x = -a[/tex]
За да имаме четири решения при налични две квадратни уравнения, трябва и двете да имат по две, т.е. всички дискриминанти трябва да са [tex]> 0[/tex] и изначалното модулно уравнение да има решения [tex]\Rightarrow[/tex] [tex]а > 0[/tex], тъй като не съществува модул с отрицателна стойност. Така вече имаме първата допустима стойност за [tex]а[/tex], сега ще си разгледаме дискриминантите и другите интервали от тях.
Първият квадратен тричлен:
[tex]x^2 + 2x - a = 0[/tex]
[tex]D = 4 + 4a > 0[/tex]
[tex]a > -1[/tex]
Вторият:
[tex]x^2 + 2x + a = 0[/tex]
[tex]D = 4 - 4a > 0[/tex]
[tex]a < 1[/tex]
Сега остава да обединиш трите простички неравенства в система (т.е., да сечеш интервалите), от което лесно се вижда че [tex]0 < a < 1 \Leftrightarrow a \in (0; 1)[/tex]
Регистрирани потребители: Google [Bot]