Здравей mirella! Моля четенето на този отговор да е в присъствието на родител или учител, или поне по-голям брат или сестра, които да помогнат за тълкуването му.
1. Модулът на нула е нула.
2. Модулът на всяко друго число е положително число [tex](\ast)[/tex]
Пример 1.|5| си е самото число 5.
|-3| e числото 3.
Минусът пред модула означава противоположното на положително число, значи - отрицателно.
Пример 2. -|5| e числото -5.
-|-3| e числото -3.
Минусът пред модула не може да влезе в модула.
Пример 3. Нека [tex]a[/tex] е число, което не е нула.
-|a| може да кажем със сигурност, че не е равно на |-a|.
Защото първото е отрицателно, а второто е положително. Виж [tex](\ast)[/tex] !
Целта на задачите с модулни скоби е да се освободим от модулните скоби Когато решаваме уравнения с модулни скоби това е първата цел - да се освободим от тези скоби, като в "най-лошия" случай те да станат обикновени.
Да се върнем на пример 1 и пример 2 и да повторим записа, вече математически.
|5|= 5
|-3|= 3
-|5|= - 5
-|-3|= - 3
В дясната страна вече няма модулни скоби.
Модулните скоби имат същото свойство като обикновените скоби
- че
действията се извършват първо в тях.
Пример 4.|5.2+4-7.3|= |10+4-21|=|-7|
Едва след като са извършени действията в тях, те се заменят с обикновени скоби или се премахват.
|-7|=(7)=7
Когато в модулните скоби има букви означаващи числа, разкриването на модулните скоби е в зависимост от тези числа.
Значи разкриването става при някакво условие.
Пример 5.Не можем да пишем [tex]|a|=a[/tex], без да знаем какво число е [tex]a[/tex].
Да се върнем на първия ред. Ако [tex]a=0[/tex], то имаме [tex]|0|=0[/tex].
Ако числото [tex]a[/tex] не е нула, т.е. [tex]a\ne 0[/tex] - остават две възможности за [tex]a[/tex] да е положително и [tex]a[/tex] да е отрицателно.
[tex]I.[/tex] [tex]a>0[/tex] и тогава наистина [tex]|a|=a[/tex].
[tex]II.[/tex] [tex]a<0[/tex] и тогава [tex]|a|=-a[/tex].
Обратното е също вярно при [tex]a\ne 0[/tex].
[tex]I.[/tex] Ако [tex]|a|=a[/tex] то [tex]a>0[/tex] ([tex]a[/tex] е положително)
[tex]II.[/tex] Ако [tex]|a|=-a[/tex], то [tex]a<0[/tex] ([tex]a[/tex] е отрицателно)
Вторият случай често обърква децата. На въпроса - кои са корените на уравнението
[tex]|x|=-x[/tex] ,
най-честият отговор е: "няма решение ". Грешката е в тълкуването на минуса.
Нека да прочетем равенството [tex]|x|=-x[/tex] :
"Модулът на [tex]x[/tex] е равен на
противоположното на [tex]x[/tex]."
Да се върнем на втория ред от нашето четиво [tex](\ast)[/tex].
Лявата страна на уравнението е положителна, значи е положителна и дясната страна. Следователно числото [tex](-x)[/tex], което е противоположно на [tex]x[/tex], е положително.
Тогава какво трябва да е самото [tex]x[/tex]
Отрицателно
Ето и целият отговор на задачата: всяко отрицателно число и нулата.
Математически [tex]\forall x[/tex]: [tex]x\le 0[/tex].
Пример 6. Да се реши уравнението
-|2-3x|=6.
Решение:
Връщаме се още веднъж на втория ред на нашето четиво [tex](\ast)[/tex].
Лявата страна е
противоположното на някакво положително число |2-3x|.
Това означава, че
лявата страна е отрицателно число.
А дясната страна е положителното число [tex]6[/tex].
Следователно равенството е невъзможно при никое [tex]x[/tex] и уравнението няма корени.
Пример 7. Да се реши уравнението
|2-3x|=6.
Решение:
Лявата страна е модул, значи е положително число или нула, дясната страна е положителното число [tex]6[/tex].
Следователно е възможно уравнението да има корени.
Ето тук вече имаме два случая за превръщане модулните скоби в обикновени :
[tex]I.[/tex] [tex](2-3x)=6[/tex]
[tex]2-3x=6[/tex]
[tex]3x=2-6[/tex]
[tex]3x=-4[/tex]
[tex]x=-\frac{4}{ 3}[/tex]
[tex]II.[/tex] [tex]-(2-3x)=6[/tex]
[tex]-2+3x=6[/tex]
[tex]3x=6+2[/tex]
[tex]3x=8[/tex]
[tex]x=\frac{8}{ 3}[/tex].
Пример 8. Да се реши уравнението
[tex]|-x|= -|x|[/tex].
(Упътване: Сравни внимателно с пример 3.)
Feci, quod potui, faciant meliora p0tentes.
Сторих каквото можах, по-добрите по-добро да направят.