спорна задача

[Гост]

48/2(9+3)=

[ammornil]

48/2(9+3)=

[tex]\frac{48}{2}\cdot{(9+3)}=24\cdot{12}=288 \\ \quad \\ \frac{48}{2\cdot{(9+3)}}=\frac{48}{24}=2[/tex]

[Гост]

48/2(9+3)=

48/2(9+3)=

[tex]\frac{48}{2}\cdot{(9+3)}=24\cdot{12}=288 \\ \quad \\ \frac{48}{2\cdot{(9+3)}}=\frac{48}{24}=2[/tex]

[Гост]

48/2(9+3)=

[tex]\frac{48}{2}\cdot{(9+3)}=24\cdot{12}=288 \\ \quad \\ \frac{48}{2\cdot{(9+3)}}=\frac{48}{24}=2[/tex]

кое е вярното?

[peyo]

quote="Гост" 48/2(9+3)= /quote]

[tex]\frac{48}{2}\cdot{(9+3)}=24\cdot{12}=288 \\ \quad \\ \frac{48}{2\cdot{(9+3)}}=\frac{48}{24}=2[/tex]

кое е вярното?

Когато получим различни отговори по правило взимаме средната стойност:

In [186]: (288+2)/2
Out[186]: 145.0

145 е и верния отговор.

[ammornil]

кое е вярното?

Всяко от решенията е вярно за своето си условие. Ако не е указано изрично как се отнасят делението и умножението, то:
1) Компютър ще извърши действието в скобите и след това действията по реда указан отлявo надясно
[tex]48\div{}2(9+3)=48\div{}2\cdot{}12=24\cdot{12}=288[/tex]
2) Математик, на възраст над 35 години вероятно ще внесе множителя пред скобите вътре и тогава ще пресметне резултата.
[tex]48\div{}2(9+3)=48\div{}(18+6)=48\div{}24=2[/tex]
3) Ако условието е указано така:
[tex]48\div{}2\cdot{}(9+3)=48\div{}2\cdot{}12=24\cdot{}12=288[/tex]

Когато получим различни отговори по правило взимаме средната стойност:

Това твърдение не е вярно.

[peyo]

...

Когато получим различни отговори по правило взимаме средната стойност:

Това твърдение не е вярно.

Когато измерваме нещо е вярно.

[ammornil]

Когато измерваме нещо е вярно.

Не, не е така. Прородата на измерванията определя вида на осредняване. За някои случаи, средно-аритметичната стойност е добра. В други осредняване не може да се направи поради недостатъчен брой точки за оценка на грешката (както в дадения случай) или се избира метод на осредняване с най-малка абсолютна или относителна грешка (отново въпрос на природа на измерването и желана степен на точност). Твърдението Ви е вярно само в някои частни случаи, но не може да се даде като обобщено правило.

P.s. Когато получим различни отговори, първо правим проверка дали сме работили вярно; после оценка на методологиите; после търсим алтернативно потвърждение на резулататите от несвързан източник или чрез друга, различна методика. В конкретния случай, отговорът зависи от природата на израза. Какво оценяват различните количества в него и как са свързани помежду си? Без повече информация, не можем да определим вярното (или по-вярното) решение.

[peyo]

Когато измерваме нещо е вярно.

Не, не е така. Прородата на измерванията определя вида на осредняване. За някои случаи, средно-аритметичната стойност е добра. В други осредняване не може да се направи поради недостатъчен брой точки за оценка на грешката (както в дадения случай) или се избира метод на осредняване с най-малка абсолютна или относителна грешка (отново въпрос на природа на измерването и желана степен на точност). Твърдението Ви е вярно само в някои частни случаи, но не може да се даде като обобщено правило.

P.s. Когато получим различни отговори, първо правим проверка дали сме работили вярно; после оценка на методологиите; после търсим алтернативно потвърждение на резулататите от несвързан източник или чрез друга, различна методика. В конкретния случай, отговорът зависи от природата на израза. Какво оценяват различните количества в него и как са свързани помежду си? Без повече информация, не можем да определим вярното (или по-вярното) решение.

Когато бях студент имах предмет който се казваше Теория на Измерванията или Теория на Грешките. Не мога да си спомня точно кое от двете беше, но цял семестър учихме как да изчисляваме грешките от измерванията. И единственото което помня беше, че беше много трудно да изчислим грешката от измерванията. В крайна сметка правилото което запомних беше, че по принцип вярваме на уредите.

[ammornil]

Някои измервания не се отчитат с универсални уреди (социалните проучвания ми идват на ум). Дори когато се отчитат с такива, понякога различните измервания имат различна тежест в усредняването, като тежестите вземат под внимание събития, които не са част от оригиналното измерване или фокусират върху зона на интерес.

Затова Статистиката предлага платера от форми за осредняване, заедно с предписания кога и къде са приложими. Спомени на посоки: средно-аритметично; средно-геометрично; медиана; мода; хармонично осреднено (само за множества от положителни числа); сигурен съм че бяха повечем но не ми идват други на ум.