Енергията не се самосъздава и не се губи. В момента $t_{0}$, когато скоростта му е $v_{0}$, кинетичната енергия на тялото има големина $E_{k_{0}}=\dfrac{m\cdot{}v_{0}^{2}}{2}$. Щом няма триене, при изкачване по наклона тялото ще увеличава своята потенциална енергия за сметка на кинетичната без други загуби. Когато цялата кинетична енергия стане потенциална, тялото ще спре. В този момент $t_{1}$, потенциалната енергия която е получило ще равна на $E_{p_{1}}=m\cdot{}g\cdot{}h_{1}$ и ще има големината на кинетичната енергия, която тялото е имало в началото. $$ E_{k_{0}}=E_{p_{1}} $$ $\\[12pt] \begin{cases} v_{0} \quad \text{скорост на движение в началото на разглеждане} \\[6pt] m \quad \text{инерциална маса на шайбата} \\[6pt] g \quad \text{средно земно ускорение } (\approx 9,8[m/s^{2}]) \\[6pt] h_{1} \quad \text{височина в точката на спиране } \end{cases}\\[12pt]$ Строго погледнато следва да се каже, че $\Delta{}E_{k}=\Delta{}E_{p}$, от където следва горното равенство между кинетичната енергия в началото и потенциалната в края.