grav написа:Ако приравниш два полинома, няма да намериш общите им корени.
kmitov написа:Според мен, сигурно ще получиш и други числа, за които двата полинома са равни, но със сигурност ще получиш и числата, за които и двата полинома са едновременно равни на 0.
grav написа:kmitov написа:Според мен, сигурно ще получиш и други числа, за които двата полинома са равни, но със сигурност ще получиш и числата, за които и двата полинома са едновременно равни на 0.
Именно, и тези числа, които не са общи корени, могат да са произволно много.
monika_at написа:По принцип произволно много, зависи колко произволна е степента.
Първата постановка не само, че е обща, но е и грешна!.
С приравняване се откриват общите пресечни точки на графиките на две функции, но не и общите им корени.
kmitov написа:И какао ще стане тропам?
monika_at написа:kmitov написа:И какао ще стане тропам?
Ами, тропай си. Най-много да изкопаеш дупка.
drago написа:Това не се прави така, Моника.
За втора степен може и да става, но ако е малко по-висока ?
Да си чувала за НОД на полиноми и алгоритъм на Евклид за намирането му?
drago написа: Дискусиите с Митов ги чета единствено за забавление, вместо жълта преса, защото пари за такава не давам![]()
drago написа:Добре де, можеше просто да кажеш: "не разбирам, обясни го по-подробно". Ясно е, че става въпрос за решението ти с Виет. Дискусиите с Митов ги чета единствено за забавление, вместо жълта преса, защото пари за такава не давам![]()
Между другото, не разбирам защо си дала отрицателен вот за Менка, след като с нейната идея в случая нещата стават по-бързо от това с Виет. Просто приравни двата полинома и става [tex](a-1)x=a-1[/tex]. Възможностите са две: при [tex]a=1[/tex] двете у-ния са идентични. При [tex]a\neq 1[/tex] имаме [tex]x=1[/tex]. Сега просто заместваме в кое да е у-ния с [tex]x=1[/tex] (което трябва да е корен) и намираме [tex]a=-2[/tex].
Да се върнем на това, което се опитах да кажа. Ако двата полинома имат общ корен(комплексен), то НОД на двата е полином от степен поне едно. От там нататък има алгоритъм на Евклид. Така се прави в общия случай.
monika_at написа:Зари, нека уравнението [tex]f(x)=0[/tex] има корени [tex]u[/tex]и [tex]v[/tex].
Тогава, за да имат двете уравнения поне един общ корен, трябва корен на първото или и двата корена на първото да са корени и на второто, т.е. да е изпълнено [tex]g(u)g(v)=0[/tex]
От формулите на Виет за уравнението [tex]f(x)=0[/tex]=>[tex]u+v=-a; uv=1[/tex]
[tex]g(u)g(v)=(u^2+u+a)(v^2+v+a)=0[/tex]
Разкриваме скобите и след прегрупиране, получаваме:
[tex]u^2v^2+uv(u+v)+a[(u+v)^2-2uv]+uv+a(u+v)+a^2=0[/tex]. Заместваме с формулите на Виет и след преобразуване, получаваме:
[tex]a^3-3a+2=0=>(a+2)(a-1)^2=0=>a_1=1; a_2=-2[/tex]
Според мен е редно да се направи проверка с всяка от получените стойности в уравненията, за да се установи знака на дискриминантата. Ако тя е отрицателна, числото не е решение. В случая с [tex]a=1[/tex] двете уравнения имат отрицателна дискриминанта и нямат реални корени. Иначе комплексни, дал Господ
При [tex]a=-2=>f(x)=(x-1)^2=0=>u=v=1; g(x)=x^2+x-2=0=>u=-2; v_1=1=>[/tex]общият им корен е 1.
Регистрирани потребители: Google [Bot]