Трудно ми е да разбера защо нашите състезатели (оък и останалите) имат почти пълен брой точки на 5-та задача, а на 3-та само двама имат по 1т. (другите - 0). Не казвам, че 5-та е по-трудна, това е събективно, но пък 3-та не е в никакъв случай извънземна.
Едното обяснение е в номерата - 3-та и 6-та се сичтат за най-трудни (и обикновено е така) и се оставят за най-накрая. Така че може просто време да е нямало.
Другото обяснение е, че в индивидуалната им подготовката не са наблегнали на теория на графите. Като гледам тенденциите, такива задачи ще има и в бъдеще. А това ме радва, защото тази тематика има интерсени комбинаторни идеи.
Ако някой, който се състезава, чете тук (което леко ме съмнява) му препоръчвам книгата на R. Diestel, "Graph Theory". Има я в нета. Първите две глави са задължителни, третата може да се прегледа на идейно ниво. Това е достатъчно като теория за олимпиадно ниво. Не само да се четат теоремите, а да се разберат самите доказателства (и упражненията след тях), защото там са идеите, които се прилагат в нестандартни ситуации, където не можещ да използваш наготово теорема. А в IMO ги подбират такива по дизайн. Никой няма да ви даде задача, която следва веднага от някоя теорема, не и на IMO. Абе иска се бачкане. Разликата да сме в първата двайска и в първата десетка е бачкането. Талантливи ученици има.
Много ме радва също, че се отстъпва от глупавите и тежки функционални у-ния, където основната идея (ако има такава) е да се заместват разни стойности и да се разглеждат безумно количество случаи. Първата задача го потвърждава - едно лесно функц. уравнение, да се разпишат участниците, в което даже има идея.
Та по 3-та задача, @ptj: дяволът е в детайлите. Ето тук е моето прдложение:
https://artofproblemsolving.com/communi ... 7p12809310