Защо е добре човек да бъде вярващ в 21 век

[Гост]

Напиши ми литературно есе на тема "Защо е добре човек да бъде вярващ в 21 век? "

[Гост]

Това не ChatGPT

[KOPMOPAH]

Напиши ми литературно есе на тема "Защо е добре човек да бъде вярващ в 21 век? "

В "Човекоядката" на Иван Радоев се задава въпросът "Защо обичам другаря Топузов?". Не "Обичам ли др. Топузов, а Защо?". Та и тук въобще не се обсъжда може ли човек да не бъде вярващ, както и доколко е добре да бъде вярващ в 21 век. Също и в какво да вярва - в Петия постулат на Евклид или в това, че може да получи още една бира.

[ammornil]

Напиши ми литературно есе на тема "Защо е добре човек да бъде вярващ в 21 век? "

От чисто любопитство: това есе по философия ли е или по литература?

[Гост]

Напиши ми литературно есе на тема "Защо е добре човек да бъде вярващ в 21 век? "

От чисто любопитство: това есе по философия ли е или по литература?

По литература е.

[ammornil]

Няколко интересни последващи въпроса ми идват на ум:
-- Защо търсите помощ по литература в уеб сайт за точни науки (математика, физика, химия...)?
-- Защо някой с ъкъла си ще постави такъв въпрос на учащите в осми клас?
-- Смятате ли, че можете да защитите моята теза без никой от нас да познава мирогледа на другия?

Що се отнася до помощта: моля вижте прикачения файл.

Може и да не се справяте с литературните есета, това не е нещо от което човек да се срамува, но всеки човек, живеещ и опериращ в общност с други човешки същества, трябва да има култура на комуникация - да казва моля, когато иска нещо; благодаря, когато получава нещо; да се обръща към непознати с Вие (учитва форма на обръщение).[tex][/tex]

esse_believe_in_21st_century_bg.docx

(14.43 KiB) 216 пъти

[Гост]

Блягодаря за линка към есето.
Като ученик, не харесвах часовете по литература и се страраех всячески да избягвам всичко свързано с тях. Даже и сега не знам причината за тогавашните си решения - дали обикновен мързел, дали изискванияата за прочит през лятотот на определени (безинтересни за възрастта ми) литератутни произведения, дали липсата на еднозначни отговори на въпросите по тематиката изучавана в нея . Може причината е била в по-ранното ми привързване към математиката и съществената разлика между типа и начина на обработката на първоизточниците и цялостния модел за изграждане на база от знания в двете различни науки. Може би също тогавашния ми моралния и жизнен опит е бил прекалено оскъден за да оценя възможните плюсове от изучаването на несвързани и тотално различни области.
Не можем да променим миналото си - можем само да променим бъдещите си решения, въз оснаова на опита свързан с него. Сега вече мога да се върнем на темата за есето. Честно казано бих оприличил прочетеното с Шекспировото заглавие "Много шум за нищо" или съобразно настоящата дествителност - с откровените лъжливи (празни откъм съдържание) речи на някой съвременен български политик към избирателите. Предполагам, че е писано от някой кандидат студент, имащ достатъчни технически умения за писане на подобно съдържание, Стила и езика му вероятно са в пъти по-добри от моите, но не ми хареса липсата на по-задълбочено изследване на тезата свързана с "Вярата". Очаквах поне бегли идеи за произхода, кой и защо я е създал, какви са били целите му, дали са се изпълнили и какви възможни метаморфози са претърпели. Едва тогава бихме могли да дискутираме дали част от тях са все още актуални и какви са възможните ползи или вреди от тяхното познание, доколко е удачно да ги следваме и как може да ги интерпретираме в съвремената действителност.
Може би въпросите и отговорите са малко сложни за един осмокласник. Но поне аз, възоснова на моите лични грешки споменати по-горе, твърдо отстоявам тезата за ползата от насърчаването на младото поколение на търсенето на отговори на всички възможни въпроси. Самоусъвършенсването е една от важните съставки за прогреса на човечеството. Проблема е, че малка част от нас го разбират, а още по-малка го прилагат ( и то навреме)...

[Гост]

П.П. Забравих нещо: Навремето четях много фантастика. Харесвах необичайните идеи, новия различен свят и визиите за бъдешето. Естествено един от моите автори фаворити бе Айзък Азимов. Спомням си, че години по-късно бях намерил няколко негови няколко негови есета и искрено бях учуден и поласкан от прочетеноето. Приятните спомени са хубаво нещо - може да доведат до нови свързани с настоящето. По-късно ще се поровя за нови негови бисери (подобни на " За лечебното въздействие на чесъна и лука", нещо подобно бе едно от заглавията).