Неравенства от по-висока степен и рационални неравенства
Неравенството от по-висока степен сравнява многочлен с нула или може да се преобразува така, че да го прави, например ${x^3-x\gt 0}$ или ${3x^4+10x}\le{11x^3+4.}$ В рационалното неравенство неизвестното участва в знаменател, например ${\frac{x-3}{x+4}}\ge{\frac{x+2}{x-5}.}$ И двата вида се решават по една и съща идея: намираме числата, при които изразът е нула или не е дефиниран, разделяме с тях числовата ос на интервали и определяме знака на израза във всеки интервал. Това е методът на интервалите.
На тази страница: Неравенства от по-висока степен · Редуване на знаците · Кратни корени · Рационални неравенства · Чести грешки · Упражнения
Неравенства от по-висока степен
След като прехвърлим всички членове от едната страна, неравенството от по-висока степен има един от видовете ${P(x)\gt 0,}$ ${P(x)\ge 0,}$ ${P(x)\lt 0}$ или ${P(x)\le 0,}$ където ${P(x)}$ е многочлен. Квадратното неравенство, например ${3x^2-2x-5}\gt{0,}$ е случаят на втора степен. Други примери: ${x^3-x\gt 0,}$ ${-2x^4+x^2-3}\lt{7,}$ ${4x^3-2x^2}\gt{{5x+7}.}$
Защо методът работи. Графиката на многочлен е непрекъсната линия. За да премине от положителни към отрицателни стойности, тя трябва да пресече оста ${Ox,}$ т.е. да мине през корен. Затова между два съседни корена многочленът запазва знака си и е достатъчна една пробна стойност във всеки интервал.
Методът на интервалите
- Прехвърляме всички членове от едната страна, така че от другата да остане ${0.}$
- Решаваме съответното уравнение ${P(x)=0}$: разлагаме многочлена на множители и намираме корените му.
- Нанасяме корените върху числовата ос. Те я разделят на интервали.
- Определяме знака на ${P(x)}$ във всеки интервал: заместваме една пробна стойност от интервала или използваме правилото за редуване на знаците по-долу.
- Избираме интервалите с търсения знак. При ${\ge}$ и ${\le}$ корените са решения (квадратни скоби), а при ${\gt}$ и ${\lt}$ не са (кръгли скоби).
Пример 1
Решете неравенството ${x^3-x\gt 0.}$
Дясната страна вече е ${0.}$ Разлагаме лявата страна на множители:
${x^3-x}={x(x^2-1)}={x(x+1)(x-1)}$
Корените са ${-1,}$ ${0}$ и ${1.}$ Те разделят числовата ос на четири интервала. Вземаме по една пробна стойност от всеки:
| Интервал | ${x}$ | ${x^3-x}$ |
|---|---|---|
| ${(-\infty;\,-1)}$ | ${-2}$ | ${-6}$ |
| ${(-1;\,0)}$ | ${-0{,}5}$ | ${0{,}375}$ |
| ${(0;\,1)}$ | ${0{,}5}$ | ${-0{,}375}$ |
| ${(1;\,+\infty)}$ | ${2}$ | ${6}$ |
Знаците на ${x^3-x}$ в интервалите. Празните кръгчета показват, че корените не са решения.
Търсим ${x^3-x\gt 0,}$ затова вземаме двата интервала със знак „+“. В корените изразът е равен на ${0,}$ а ${0\gt 0}$ не е вярно, затова корените не влизат в отговора.
Отговор: $x\in(-1;\,0)\cup(1;\,+\infty),$ т.е. ${-1\lt x\lt 0}$ или ${x\gt 1.}$
Графиката на ${y=x^3-x}$ показва същото: кривата е над оста ${Ox}$ точно над тези два интервала.
Графиката на ${y=x^3-x.}$ Отговорът е отбелязан с оранжево върху оста ${Ox.}$
Правило за редуване на знаците
Пробните стойности винаги вършат работа, но когато многочленът е разложен на множители, има по-бърз начин. Записваме го във вида
${P(x)}={a(x-x_1)(x-x_2)\cdots(x-x_n),}$ където $x_1\lt x_2\lt\dots\lt x_n.$
Вдясно от най-големия корен всички скоби са положителни, затова там ${P(x)}$ има знака на старшия коефициент ${a.}$ Всеки път, когато преминем наляво през корен, точно една скоба сменя знака си, затова се сменя и знакът на произведението.
Ако всички корени са различни, знакът в най-десния интервал е знакът на ${a,}$ а оттам наляво знаците се редуват. При ${a\gt 0}$ те са ${+,\ -,\ +,\ -,\ \dots}$
В пример 1 ${x^3-x}={x(x+1)(x-1)}$ и ${a=1\gt 0,}$ затова отдясно наляво знаците са ${+,}$ ${-,}$ ${+,}$ ${-,}$ както показаха и пробните стойности.
Правилото изисква скоби от вида ${(x-c).}$ Скоба като ${(2-x)}$ първо записваме като ${-(x-2).}$ Минусът сменя знака на цялото произведение, затова знакът на неравенството се обръща:
${(2-x)(x+3)\gt 0}\iff{(x-2)(x+3)\lt 0}\iff{-3\lt x\lt 2}$
Пример 2
Решете неравенството ${3x^4+10x}\le{11x^3+4.}$
Изваждаме ${11x^3+4}$ от двете страни:
${3x^4-11x^3+10x-4}\le 0$
Алгебрично решение
Решаваме съответното уравнение ${3x^4-11x^3+10x-4}=0.$ Първо пробваме малки числа: ${P(-1)}={3+11-10-4}={{0},}$ следователно ${x=-1}$ е корен и многочленът се дели на ${x+1.}$ Делението (например по схемата на Хорнер) дава
${3x^4-11x^3+10x-4}={(x+1)(3x^3-14x^2+14x-4)}$
Ако многочлен с цели коефициенти има рационален корен ${\frac pq,}$ то ${p}$ дели свободния член, а ${q}$ дели старшия коефициент. За кубичния многочлен кандидатите са ${\pm1,}$ ${\pm2,}$ ${\pm4,}$ ${\pm\frac13,}$ ${\pm\frac23,}$ ${\pm\frac43,}$ и ${x=\frac23}$ е корен:
${3\cdot\frac{8}{27}-14\cdot\frac49+14\cdot\frac23-4}={\frac{8-56+84-36}{9}}={0}$
Като разделим кубичния многочлен на ${3x-2,}$ остава ${x^2-4x+2}$ с корени ${x}={\frac{4\pm\sqrt{16-8}}{2}}={{2\pm\sqrt2}.}$ Следователно
${3x^4-11x^3+10x-4}={(x+1)(3x-2)(x^2-4x+2)}$
и четирите корена, подредени по големина, са
${-1}\lt{2-\sqrt2}\lt{\frac23}\lt{2+\sqrt2,}$ или приблизително ${-1;}$ ${0{,}586;}$ ${0{,}667;}$ ${3{,}414.}$
Старшият коефициент е ${3\gt 0}$ и четирите корена са различни, затова отдясно наляво знаците са ${+,}$ ${-,}$ ${+,}$ ${-,}$ ${+}$:
Пробните стойности потвърждават това (стойността ${0{,}6}$ е между ${0{,}586}$ и ${0{,}667}$):
| Интервал | ${x}$ | ${P(x)}$ |
|---|---|---|
| ${(-\infty;\,-1)}$ | ${-2}$ | ${112}$ |
| ${(-1;\,2-\sqrt2)}$ | ${0}$ | ${-4}$ |
| ${(2-\sqrt2;\,\frac23)}$ | ${0{,}6}$ | ${0{,}0128}$ |
| ${(\frac23;\,2+\sqrt2)}$ | ${1}$ | ${-2}$ |
| ${(2+\sqrt2;\,+\infty)}$ | ${4}$ | ${100}$ |
Търсим ${P(x)\le 0}$: двата интервала със знак „−“ заедно с краищата им, защото неравенството не е строго.
Отговор: $x\in\left[-1;\,2-\sqrt2\,\right]\cup\left[\frac23;\,2+\sqrt2\,\right].$
Графично решение
Графиката на $y={3x^4-11x^3+10x-4}$ пресича оста ${Ox}$ при ${x=-1}$ и близо до ${x=3{,}414.}$ Между ${x=0}$ и ${x=1}$ кривата като че ли само докосва оста.
Ако увеличим оградения участък, се вижда, че там кривата всъщност пресича оста два пъти: при ${2-\sqrt2}\approx{0{,}586}$ и при ${\frac23}\approx{0{,}667.}$ Между тези корени има малка гърбица над оста; най-високата ѝ точка е едва около ${0{,}022.}$
Графиката е върху или под оста ${Ox}$ над ${[-1;\ 0{,}586]}$ и ${[0{,}667;\ 3{,}414],}$ което съвпада с алгебричния отговор. Графиката е добра проверка, но дава само приблизителни стойности и може да скрие корени, които са близо един до друг. Алгебрата дава точните критични стойности, а графиката показва с един поглед кои интервали удовлетворяват неравенството.
Пример 3
Решете неравенството ${x^4-5x^2+4}\lt 0.$
Лявата страна е биквадратен израз, т.е. квадратен спрямо ${x^2.}$ Разлагаме я на множители на две стъпки:
${x^4-5x^2+4}={(x^2-1)(x^2-4)}={(x+2)(x+1)(x-1)(x-2)}$
Корените ${-2,}$ ${-1,}$ ${1,}$ ${2}$ са различни и старшият коефициент е ${1,}$ затова отдясно наляво знаците са ${+,}$ ${-,}$ ${+,}$ ${-,}$ ${+.}$
Отговор: $x\in(-2;\,-1)\cup(1;\,2).$
Кратни корени
Ако една скоба участва два пъти, както в ${(x-2)^2,}$ то ${2}$ е двоен корен. Квадратът никога не е отрицателен, затова там знакът не се сменя.
При корен с четна кратност (${(x-c)^2,}$ ${(x-c)^4,}$ …) знакът не се сменя: графиката допира оста ${Ox}$ и се връща обратно. При корен с нечетна кратност (${(x-c),}$ ${(x-c)^3,}$ …) знакът се сменя.
Пример 4. Решете неравенството ${x^3-4x^2+4x}\le 0.$
${x^3-4x^2+4x}={x(x^2-4x+4)}={x(x-2)^2}$
Коренът ${0}$ е прост, а коренът ${2}$ е двоен. Вдясно от ${2}$ знакът е ${+.}$ При преминаване през ${2}$ той остава ${+,}$ а при преминаване през ${0}$ става ${-.}$
Изразът е отрицателен при ${x\lt 0}$ и е равен на ${0}$ при ${x=0}$ и при ${x=2.}$ Всички тези числа удовлетворяват ${\le 0.}$
Отговор: $x\in(-\infty;\,0]\cup\{2\}.$
Не забравяйте отделната точка ${x=2.}$ При строгото неравенство ${x(x-2)^2\lt 0}$ отговорът би бил само ${x\lt 0.}$ При ${x(x-2)^2\gt 0}$ той би бил $x\in(0;\,2)\cup(2;\,+\infty);$ там ${2}$ трябва да се изключи.
Графиката на ${y=x(x-2)^2}$ пресича оста ${Ox}$ в простия корен ${0}$ и само я допира в двойния корен ${2.}$
Множители, които никога не са нула
Квадратен множител с отрицателна дискриминанта, например ${x^2+x+1}$ (${D=1-4=-3\lt 0}$), няма реални корени. Той запазва знака на старшия си коефициент за всяко ${x}$ и затова не влияе на знаците в интервалите. Положителен множител можем просто да премахнем, защото делението на положително число не променя неравенството.
Пример 5. Решете неравенството ${(x^2+x+1)(x^2-9)}\ge 0.$
Тъй като ${x^2+x+1\gt 0}$ за всяко ${x,}$ неравенството е равносилно на ${x^2-9\ge 0,}$ т.е. на ${(x+3)(x-3)}\ge 0.$
Отговор: $x\in(-\infty;\,-3]\cup[3;\,+\infty).$
Рационални неравенства
В рационалното неравенство неизвестното участва в знаменател. След като прехвърлим всички членове от едната страна и ги запишем като една дроб, то има вида ${\frac{P(x)}{Q(x)}}\gt 0$ (или ${\ge,}$ ${\lt,}$ ${\le}$), където ${P}$ и ${Q}$ са многочлени.
Дробта ${\frac{P(x)}{Q(x)}}$ може да смени знака си само там, където числителят или знаменателят е нула. Тези числа са критичните стойности. Нулите на числителя са решения на нестрого неравенство (${\ge}$ или ${\le}$). Нулите на знаменателя никога не са решения, защото там дробта не е дефинирана.
Не умножавайте двете страни по знаменател, който съдържа ${x.}$ Знакът му е неизвестен, а там, където той е отрицателен, знакът на неравенството би трябвало да се обърне. Например ако умножим ${\frac1x\lt 1}$ по ${x,}$ получаваме ${1\lt x}$ и губим всички отрицателни числа: при ${x=-1}$ имаме ${\frac{1}{-1}}={-1}\lt{1,}$ което е вярно. Правилният начин е:
${\frac1x\lt 1}\iff{\frac1x-1\lt 0}\iff{\frac{1-x}{x}\lt 0}\iff{\frac{x-1}{x}\gt 0}$
Критичните стойности са ${0}$ и ${1,}$ а отговорът е $x\in(-\infty;\,0)\cup(1;\,+\infty).$
Метод за решаване на рационални неравенства
- Прехвърляме всички членове от едната страна и ги привеждаме под общ знаменател.
- Разлагаме на множители числителя и знаменателя.
- Намираме критичните стойности: нулите на числителя и нулите на знаменателя.
- Нанасяме ги върху числовата ос. Нулите на знаменателя винаги са празни кръгчета. Нулите на числителя са запълнени кръгчета при ${\ge}$ и ${\le}$ и празни кръгчета при ${\gt}$ и ${\lt.}$
- Определяме знака във всеки интервал с пробни стойности или с правилото за редуване на знаците. Скобите в знаменателя се броят точно както тези в числителя, защото ${\frac PQ}$ и ${P\cdot Q}$ винаги имат еднакъв знак.
- Записваме отговора. Нулите на знаменателя никога не влизат в него.
Пример 6
Решете неравенството ${\frac{x-3}{x+4}}\ge{\frac{x+2}{x-5}.}$
Алгебрично решение
Изваждаме ${\frac{x+2}{x-5}}$ и привеждаме двете дроби под общ знаменател ${(x+4)(x-5)}$:
${\frac{x-3}{x+4}-\frac{x+2}{x-5}}\ge 0$
${\frac{(x-3)(x-5)-(x+2)(x+4)}{(x+4)(x-5)}}\ge 0$
Числителят е ${(x^2-8x+15)}-{(x^2+6x+8)}={{-14x+7},}$ следователно
${\frac{-14x+7}{(x+4)(x-5)}}\ge 0$
Делим двете страни на ${-7.}$ При деление на отрицателно число знакът на неравенството се обръща:
${\frac{2x-1}{(x+4)(x-5)}}\le 0$
Критичните стойности са ${x=\frac12}$ (нула на числителя; запълнено кръгче, защото неравенството не е строго) и ${x=-4,}$ ${x=5}$ (нули на знаменателя; празни кръгчета). С точност до положителен множител всички скоби са от вида ${(x-c),}$ затова отдясно наляво знаците са ${+,}$ ${-,}$ ${+,}$ ${-.}$
Търсим интервалите със знак „−“, като добавяме ${\frac12,}$ но не и ${-4}$ и ${5.}$
Отговор: $x\in(-\infty;\,-4)\cup\left[\frac12;\,5\right).$
За проверка ето пробни стойности на ${f(x)}={\frac{x-3}{x+4}-\frac{x+2}{x-5},}$ разликата между двете страни на даденото неравенство:
| Интервал | ${x}$ | ${f(x)}$ |
|---|---|---|
| ${(-\infty;\,-4)}$ | ${-5}$ | ${7{,}7}$ |
| ${(-4;\,\frac12)}$ | ${-2}$ | ${-2{,}5}$ |
| ${(\frac12;\,5)}$ | ${3}$ | ${2{,}5}$ |
| ${(5;\,+\infty)}$ | ${6}$ | ${-7{,}7}$ |
Графично решение
Графиката на $y={\frac{x-3}{x+4}-\frac{x+2}{x-5}}$ се прекъсва при ${x=-4}$ и ${x=5,}$ където функцията не е дефинирана; пунктирните прави са вертикални асимптоти. Кривата пресича оста ${Ox}$ само веднъж, при ${x=\frac12.}$
Кривата е върху или над оста ${Ox}$ над ${(-\infty;\,-4)}$ и ${\left[\frac12;\,5\right),}$ което е същият отговор. Забележете, че функцията сменя знака си и при прекъсванията, без да пресича оста там. Затова нулите на знаменателя също са критични стойности.
Пример 7
Решете неравенството ${\frac{x^2-x-6}{x^2-1}}\ge 0.$
Разлагаме на множители числителя и знаменателя:
${\frac{(x-3)(x+2)}{(x-1)(x+1)}}\ge 0$
Числителят е нула при ${-2}$ и ${3}$ (запълнени кръгчета), а знаменателят е нула при ${-1}$ и ${1}$ (празни кръгчета). Четирите критични стойности са различни, затова отдясно наляво знаците са ${+,}$ ${-,}$ ${+,}$ ${-,}$ ${+.}$
Отговор: $x\in(-\infty;\,-2]\cup(-1;\,1)\cup[3;\,+\infty).$
Чести грешки
| Грешка | Грешно | Вярно |
|---|---|---|
| Умножаване по знаменател, който съдържа ${x}$ | ${\frac1x\lt 1}\Rightarrow{x\gt 1}$ | ${\frac{x-1}{x}\gt 0}\Rightarrow{x\in(-\infty;\,0)\cup(1;\,+\infty)}$ |
| Нула на знаменателя е включена в отговора | ${\frac{x+1}{x-2}\ge 0}\Rightarrow{x\in(-\infty;\,-1]\cup[2;\,+\infty)}$ | ${x\in(-\infty;\,-1]\cup(2;\,+\infty)}$ |
| Редуване на знаците при двоен корен | ${(x-1)^2(x+2)\gt 0}\Rightarrow{x\in(-\infty;\,-2)\cup(1;\,+\infty)}$ | ${x\in(-2;\,1)\cup(1;\,+\infty)}$ |
| Забравена отделна точка | ${x(x-2)^2\le 0}\Rightarrow{x\in(-\infty;\,0]}$ | ${x\in(-\infty;\,0]\cup\{2\}}$ |
| Съкращаване на общ множител, без да се отчете къде той е нула | ${\frac{x^2-1}{x-1}\gt 0}\Rightarrow{x+1\gt 0}\Rightarrow{x\gt -1}$ | ${x\in(-1;\,1)\cup(1;\,+\infty)}$ |
| Скобата ${(2-x)}$ е третирана като ${(x-2)}$ | ${(2-x)(x+3)\gt 0}\Rightarrow{x\in(-\infty;\,-3)\cup(2;\,+\infty)}$ | ${x\in(-3;\,2)}$ |
Упражнения
Решете неравенствата. Опитайте сами, след това отворете отговора.
1. ${(x+3)(x-1)(x-4)}\lt 0$
Корени ${-3,}$ ${1,}$ ${4;}$ знаци отдясно наляво ${+,}$ ${-,}$ ${+,}$ ${-.}$ Отговор: $x\in(-\infty;\,-3)\cup(1;\,4)$
2. ${x^3\ge 9x}$
${x^3-9x}={x(x-3)(x+3)}\ge 0.$ Отговор: $x\in[-3;\,0]\cup[3;\,+\infty)$
3. ${x^4-10x^2+9}\le 0$
${x^4-10x^2+9}={(x^2-1)(x^2-9)}={(x+3)(x+1)(x-1)(x-3)}\le 0.$ Отговор: $x\in[-3;\,-1]\cup[1;\,3]$
4. ${(x-2)^2(x+5)}\lt 0$
Двойният корен ${2}$ не сменя знака, а при ${x=2}$ изразът е ${0,}$ което не е отрицателно число. Отговор: $x\in(-\infty;\,-5)$
5. ${x^3+x^2-4x-4}\gt 0$
Групираме членовете: ${x^2(x+1)-4(x+1)}={(x+1)(x-2)(x+2)}\gt 0.$ Отговор: $x\in(-2;\,-1)\cup(2;\,+\infty)$
6. ${\frac{x-1}{x+2}}\le 0$
Критични стойности ${-2}$ (празно кръгче) и ${1}$ (запълнено кръгче). Отговор: ${x\in(-2;\,1]}$
7. ${\frac{x+3}{x-1}}\gt 2$
${\frac{x+3}{x-1}-2}={\frac{5-x}{x-1}}\gt{0,}$ т.е. ${\frac{x-5}{x-1}}\lt 0.$ Отговор: ${x\in(1;\,5)}$
8. ${\frac{x^2-4}{x^2+x}}\ge 0$
${\frac{(x-2)(x+2)}{x(x+1)}}\ge 0.$ Критични стойности ${-2,}$ ${-1,}$ ${0,}$ ${2;}$ знаци отдясно наляво ${+,}$ ${-,}$ ${+,}$ ${-,}$ ${+.}$ Отговор: $x\in(-\infty;\,-2]\cup(-1;\,0)\cup[2;\,+\infty)$
9. ${\frac{1}{x-1}}\ge{\frac{1}{x+1}}$
${\frac{1}{x-1}-\frac{1}{x+1}}={\frac{2}{(x-1)(x+1)}}\ge 0.$ Числителят никога не е нула, затова дробта трябва да е положителна. Отговор: $x\in(-\infty;\,-1)\cup(1;\,+\infty)$
10. ${\frac{(x-3)^2}{x^2-4}}\le 0$
Числителят никога не е отрицателен и е ${0}$ само при ${x=3.}$ Дробта е отрицателна там, където ${x^2-4\lt 0.}$ Отговор: $x\in(-2;\,2)\cup\{3\}$
Можете да проверите отговорите си с програмата за решаване на задачи: тя решава неравенства по метода на интервалите стъпка по стъпка.

Меню
Рационални неравенства