Решаване на линейни уравнения
Уравнението е равенство на два израза, например ${3x+5=20}$. Буквата $x$ означава неизвестно число, а да решим уравнението означава да намерим числото, за което равенството е вярно. Уравненията, в които неизвестното участва само на първа степен, например ${3x+5=20}$ или ${2(x-1)=\frac{x}{3}+4}$, се наричат линейни уравнения (уравнения от първа степен). Това са първите уравнения, които се учат, и почти всяка текстова задача в алгебрата се свежда до такова уравнение.
На тази страница: Какво е уравнение · Правилото на везните · Уравнения с едно действие · Прехвърляне на събираеми · Умножаване и делене · Стъпка по стъпка · Дроби · Пропорции · Няма корени или всяко число · Изразяване на буква · Решени задачи · Упражнения
Какво е уравнение?
Двата израза в уравнението са неговите страни: в ${3x+5=20}$ лявата страна е ${3x+5}$, а дясната е $20$. Число, за което двете страни са равни, се нарича корен (решение) на уравнението.
Пример. Корен ли е ${x=5}$ на уравнението ${3x+5=20}$? Заместваме $x$ с 5:
${3\cdot 5+5}={15+5}={20}$ ✓
Двете страни са равни, значи ${x=5}$ е корен. Числото 4 не е: ${3\cdot 4+5=17}$, а не 20.
Заместването на отговора обратно в уравнението се нарича проверка. Тя отнема няколко секунди и открива повечето грешки.
Правилото на везните
Представете си уравнението като везни в равновесие. Двете блюда тежат еднакво и везните остават в равновесие, докато правим едно и също с двете страни.
Ако махнем по 3 тежести от двете блюда, равновесието се запазва: ${x+3=7}$ става ${x=4}$.
Получаваме уравнение със същите корени, равносилно уравнение, ако
- прибавим към двете страни едно и също число,
- извадим от двете страни едно и също число,
- умножим двете страни с едно и също число, различно от нула,
- разделим двете страни на едно и също число, различно от нула.
Можем също да опростяваме всяка от страните, например да разкриваме скоби или да събираме подобни събираеми.
За да решим уравнението, с тези действия оставяме $x$ само в едната страна. Другата страна е решението.
Никога не умножавайте двете страни с 0. Равенството ${x=3}$ е вярно само за едно число, а ${0\cdot x=0\cdot 3}$ е вярно за всяко число и решението се губи.
Уравнения с едно действие
Ако с $x$ е извършено само едно действие, го отменяме с обратното действие: изваждането отменя събирането, делението отменя умножението и обратно.
| Уравнение | Какво правим с двете страни | Решение |
|---|---|---|
| ${x+7=12}$ | изваждаме 7 | ${x=5}$ |
| ${x-7=9}$ | прибавяме 7 | ${x=16}$ |
| ${5x=35}$ | делим на 5 | ${x=7}$ |
| ${\frac{x}{4}=3}$ | умножаваме по 4 | ${x=12}$ |
Пример. Решете ${x-7=9}$. Прибавяме 7 към двете страни:
${{x-7+7}={9+7}}$, откъдето ${x=16}$
Проверка: ${16-7=9}$ ✓
Прехвърляне на събираеми
Вижте какво стана в последния пример: $-7$ изчезна от лявата страна, а $+7$ се появи в дясната. Прибавянето или изваждането на едно и също число винаги действа така, затова можем да го правим по-кратко.
Едно събираемо може да се прехвърли в другата страна на уравнението, като смени знака си: плюс става минус, а минус става плюс. Това се нарича прехвърляне на събираеми.
Пример 1. Решете ${5x-4=3x+10}$. Прехвърляме ${3x}$ вляво и ${-4}$ вдясно, като сменяме знаците им:
${{5x-3x}={10+4}}$
${{2x}={14}}$, откъдето ${x=7}$
Проверка: ${5\cdot 7-4=31}$ и ${3\cdot 7+10=31}$ ✓
Няма значение в коя страна ще остане $x$: ако ${7=x}$, то ${x=7}$. Обикновено е най-удобно събираемите с $x$ да се съберат в тази страна, в която остават положителни.
Пример 2. Еднакви събираеми в двете страни могат просто да се задраскат, защото това е изваждането им от двете страни:
${{x+3+2x}={7+2x}}$, откъдето ${x+3=7}$ и ${x=4}$
Пример 3. Можем да сменим знаците на всички събираеми в двете страни, защото това е умножаване на двете страни с $-1$:
${-x+5=-3}$ е същото като ${x-5=3}$, откъдето ${x=8}$
Умножаване и делене на двете страни
Когато $x$ е умножено с число, делим двете страни на това число. Когато $x$ е разделено на число, умножаваме двете страни с него.
Пример 1. В ${-4x=-5}$ делим двете страни на $-4$: ${x=\frac{5}{4}}$.
Пример 2. В ${\frac{x}{6}=-2}$ умножаваме двете страни по 6: ${x=-12}$.
Пример 3. В ${\frac{2}{3}x=8}$ умножаваме двете страни с реципрочното на $\frac{2}{3}$:
${x}={8\cdot\frac{3}{2}}={12}$
Пример 4. Ако $x$ участва в няколко събираеми, първо ги събираме, а после делим на целия коефициент:
${{7x-2x+x}={42}}$, откъдето ${6x=42}$ и ${x=7}$
Делете всяко събираемо. В ${2x+6=10}$ не можем да разделим на 2 само $2x$. Или първо изваждаме 6 и получаваме ${2x=4}$ и ${x=2}$, или делим на 2 всяко събираемо и получаваме ${x+3=5}$ и ${x=2}$.
Решаване стъпка по стъпка
Повечето уравнения изискват няколко действия. Този ред на действията е подходящ за всяко линейно уравнение:
- Разкриваме скобите.
- Освобождаваме се от дробите, като умножим двете страни с най-малкия общ знаменател.
- Прехвърляме събираемите: тези с $x$ в едната страна, а числата в другата.
- Събираме подобните събираеми във всяка страна.
- Делим двете страни на коефициента пред $x$.
- Проверяваме отговора в даденото уравнение.
Пример 1. Решете ${16x+10-32=35-10x-5}$. Първо събираме числата във всяка страна:
${{16x-22}={30-10x}}$
${{16x+10x}={30+22}}$
${{26x}={52}}$, откъдето ${x=2}$
Пример 2. Решете ${7(3x-6)}+{5(x-3)}-{2(x-7)}={5}$.
${21x-42+5x-15-2x+14}={5}$
${{24x-43}={5}}$
${{24x}={48}}$, откъдето ${x=2}$
Проверка: ${7\cdot 0+5\cdot(-1)-2\cdot(-5)}={0-5+10}={5}$ ✓
Пример 3. Квадратите могат да се унищожат. Решете ${(x-3)(x+4)}-{2(3x-2)}={(x-4)^2}$.
${x^2+x-12-6x+4}={x^2-8x+16}$
${x^2-5x-8}={x^2-8x+16}$
Събираемите с $x^2$ се унищожават, така че уравнението все пак е линейно:
${{-5x+8x}={16+8}}$, откъдето ${3x=24}$ и ${x=8}$
Уравнения с дроби
Умножаваме всяко събираемо в двете страни с най-малкия общ знаменател. Дробите изчезват и остава уравнение без дроби.
Пример 1. Решете ${\frac{3x}{4}+6=\frac{5x}{8}+7}$. Най-малкият общ знаменател е 8:
${{6x+48}={5x+56}}$, откъдето ${x=8}$
Пример 2. Решете ${x+\frac{x}{2}+\frac{x}{3}=11}$. Умножаваме по 6:
${{6x+3x+2x}={66}}$, откъдето ${11x=66}$ и ${x=6}$
Пример 3. Ако числителят има няколко събираеми, преди умножаването го поставяме в скоби. Решете ${\frac{x-5}{4}+6x=\frac{284-x}{5}}$. Умножаваме по 20:
${5(x-5)+120x}={4(284-x)}$
${5x-25+120x}={1136-4x}$
${{129x}={1161}}$, откъдето ${x=9}$
Минус пред дроб сменя знака на целия числител. В ${3x-\frac{x-4}{4}-4=\frac{5x+14}{3}-\frac{1}{12}}$ умножаването по 12 дава ${36x-3(x-4)-48}={4(5x+14)-1}$, а ${-3(x-4)}$ е ${-3x+12}$, а не ${-3x-12}$. Решението е ${x=7}$.
Неизвестно в знаменателя
Ако $x$ е в знаменател, умножаваме и с този знаменател. Стойност на $x$, за която знаменателят става нула, не може да е решение, затова винаги правим проверка.
Пример 4. Решете ${\frac{6}{10-x}+7=8}$. Умножаваме с ${10-x}$:
${6+7(10-x)}={8(10-x)}$
${{6+70-7x}={80-8x}}$, откъдето ${x=4}$
Проверка: ${\frac{6}{6}+7=8}$ ✓, а знаменателят ${10-4}$ не е нула.
Десетични дроби
От десетичните дроби се освобождаваме по същия начин – умножаваме по 10, 100, …
Пример 5. Решете ${0{,}5x+1{,}2=0{,}3x+2}$. Умножаваме по 10:
${{5x+12}={3x+20}}$, откъдето ${2x=8}$ и ${x=4}$
Уравнения във вид на пропорция
Уравнение от вида ${\frac{a}{b}=\frac{c}{d}}$ е пропорция. Най-бързо се решава по основното свойство на пропорциите: произведението на крайните членове е равно на произведението на средните, ${ad=bc}$.
Пример. Решете ${\frac{x+2}{5}=\frac{x-1}{2}}$.
${{2(x+2)}={5(x-1)}}$
${{2x+4}={5x-5}}$, откъдето ${9=3x}$ и ${x=3}$
Проверка: ${\frac{3+2}{5}=1}$ и ${\frac{3-1}{2}=1}$ ✓
Няма корени или всяко число е корен
Всяко линейно уравнение може да се приведе във вида ${ax=b}$. Обикновено $a$ не е нула и има точно един корен: ${x=\frac{b}{a}}$. Понякога обаче $x$ изчезва напълно:
| След опростяването | Корени |
|---|---|
| ${ax=b}$, където $a\ne 0$ | точно един, ${x=\frac{b}{a}}$ |
| вярно равенство, например ${0=0}$ или ${3=3}$ | всяко число е корен |
| невярно равенство, например ${0=5}$ | няма корени |
Пример 1. В ${5-3x=7-3x}$ след прехвърлянето получаваме ${0=2}$, което не е вярно за никое $x$. Уравнението няма корени.
Пример 2. В ${3(x+1)^2-(3x+5)x=x+3}$ лявата страна се опростява до ${3x^2+6x+3-3x^2-5x}$, т.е. до ${x+3}$. Уравнението става ${x+3=x+3}$, което е вярно за всяко число.
${0=0}$ не означава ${x=0}$: означава, че всяко число е корен. А ${4x=0}$ не е „няма корени“: коренът му е ${x=0}$.
Изразяване на една буква чрез другите
Освен неизвестното, уравнението може да съдържа и други букви, например ако е формула. За да изразим една буква, разглеждаме останалите като числа и правим същите действия.
Пример 1. Изразете $x$ от ${\frac{x}{c}+a=b}$. Изваждаме $a$, после умножаваме с $c$:
${{\frac{x}{c}}={b-a}}$, откъдето ${x=c(b-a)}$
Пример 2. Лицето на триъгълник е ${S=\frac{1}{2}ah}$. Изразете $h$: умножаваме по 2, после делим на $a$:
${{2S}={ah}}$, откъдето ${h=\frac{2S}{a}}$
Пример 3. Изразете $x$ от ${ax+x=h-4}$. Изнасяме $x$ пред скоби, после делим:
${{(a+1)x}={h-4}}$, откъдето ${x=\frac{h-4}{a+1}}$
Последната стъпка е делене на ${a+1}$, което е възможно само при ${a\ne -1}$. Когато коефициентът пред $x$ съдържа букви, проверете какво става, когато той е нула. Много примери от този вид има на страницата линейни уравнения с параметър.
Чести грешки
| Грешно | Вярно |
|---|---|
| ✗ ${x+5=12}$, значи ${x=12+5}$ | ✓ Прехвърленото събираемо сменя знака си: $x=12-5=7$ |
| ✗ ${\frac{x}{2}+3=5}$, значи ${x+3=10}$ | ✓ Умножаваме всяко събираемо: ${x+6=10}$, значи ${x=4}$ |
| ✗ ${2x+6=10}$, значи ${x+6=5}$ | ✓ Делим всяко събираемо: ${x+3=5}$, значи ${x=2}$ |
| ✗ ${-3x=12}$, значи ${x=4}$ | ✓ Делим на $-3$: ${x=-4}$ |
| ✗ $1-\frac{x-3}{5}$ става $5-x-3$ | ✓ Минусът се отнася за целия числител: ${5-(x-3)=5-x+3}$ |
| ✗ ${4x=0}$ няма корени | ✓ Коренът му е ${x=0}$ |
| ✗ ${0=0}$, значи ${x=0}$ | ✓ Всяко число е корен |
Решени задачи
Задача 1. Решете ${7u-9-3u+5=11u-6-4u}$.
Решение: Събираме подобните събираеми във всяка страна:
${{4u-4}={7u-6}}$
${{6-4}={7u-4u}}$, откъдето ${2=3u}$ и ${u=\frac{2}{3}}$
Задача 2. Решете ${(x+1)^3}-{(x-1)^3}={6(x^2+x+1)}$.
Решение: Разкриваме кубовете:
${x^3+3x^2+3x+1}-{(x^3-3x^2+3x-1)}={6x^2+6x+6}$
${{6x^2+2}={6x^2+6x+6}}$
${{2}={6x+6}}$, откъдето ${6x=-4}$ и ${x=-\frac{2}{3}}$
Задача 3. Решете ${\frac{x+1}{3}-\frac{2x+5}{2}=-3}$.
Решение: Умножаваме по 6:
${2(x+1)-3(2x+5)}={-18}$
${{2x+2-6x-15}={-18}}$
${{-4x-13}={-18}}$, откъдето ${-4x=-5}$ и ${x=\frac{5}{4}}$
Задача 4. Решете ${\frac{6x-1}{5}-\frac{1-2x}{2}=\frac{12x+49}{10}}$.
Решение: Умножаваме по 10:
${2(6x-1)-5(1-2x)}={12x+49}$
${12x-2-5+10x}={12x+49}$
${{10x}={56}}$, откъдето ${x=5{,}6}$
Задача 5. Решете ${(2x-1)^2}-{x(10x+1)}={x(1-x)(1+x)}-{(2-x)^3}$.
Решение: Опростяваме всяка страна поотделно:
${4x^2-4x+1-10x^2-x}={-6x^2-5x+1}$
${x-x^3-(8-12x+6x^2-x^3)}={-6x^2+13x-8}$
Уравнението става
${-6x^2-5x+1}={-6x^2+13x-8}$, откъдето ${9=18x}$ и ${x=\frac{1}{2}}$
Задача 6. Решете ${\frac{6x+7}{9}+\frac{7x-13}{6x+3}=\frac{2x+4}{3}}$.
Решение: Умножаваме двете страни с ${9(6x+3)}$:
${(6x+7)(6x+3)+9(7x-13)}={3(2x+4)(6x+3)}$
${36x^2+60x+21+63x-117}={36x^2+90x+36}$
${{123x-96}={90x+36}}$, откъдето ${33x=132}$ и ${x=4}$
Знаменателят ${6\cdot 4+3=27}$ не е нула, значи ${x=4}$ е решение.
Задача 7. Дадена е функцията ${f(x)=x+4}$. Решете уравнението ${\frac{3f(x-2)}{f(0)}+4=f(2x+1)}$.
Решение: Тук ${f(0)=4}$, ${f(x-2)=x+2}$ и ${f(2x+1)=2x+5}$, затова уравнението е
${{\frac{3(x+2)}{4}+4}={2x+5}}$
${{3x+6+16}={8x+20}}$, откъдето ${2=5x}$ и ${x=\frac{2}{5}}$
Задача 8. Един човек бил попитан колко е платил за часовника си. Той отговорил: „Ако умножите цената по 4, прибавите 70 и после извадите 50, ще получите 220 евро.“ Каква е цената на часовника?
Решение: Нека цената е $x$ евро:
${{4x+70-50}={220}}$, откъдето ${4x=200}$ и ${x=50}$
Часовникът струва 50 евро. Още такива задачи има на страницата текстови задачи с уравнения.
Упражнения
Решете всяка задача, а после я отворете, за да проверите отговора си.
1. Решете ${x+9=4}$.
${x=4-9=-5}$
2. Решете ${-7x=42}$.
Делим на $-7$: ${x=-6}$
3. Решете ${\frac{x}{5}=-3}$.
Умножаваме по 5: ${x=-15}$
4. Решете ${3x-7=2x+5}$.
${{3x-2x}={5+7}}$, откъдето ${x=12}$
5. Решете ${5(x-2)=3(x+4)}$.
${{5x-10}={3x+12}}$, откъдето ${2x=22}$ и ${x=11}$
6. Решете ${40-6x-16=120-14x}$.
${{24-6x}={120-14x}}$, откъдето ${8x=96}$ и ${x=12}$
7. Решете ${\frac{x}{3}+\frac{x}{4}=7}$.
Умножаваме по 12: ${4x+3x=84}$, откъдето ${7x=84}$ и ${x=12}$
8. Решете ${3x+\frac{2x+6}{5}=5+\frac{11x-37}{2}}$.
Умножаваме по 10: ${30x+2(2x+6)}={50+5(11x-37)}$, откъдето ${{34x+12}={55x-135}}$, ${147=21x}$ и ${x=7}$
9. Решете ${\frac{6x-4}{3}-2=\frac{18-4x}{3}+x}$.
Умножаваме по 3: ${{6x-4-6}={18-4x+3x}}$, откъдето ${{6x-10}={18-x}}$, ${7x=28}$ и ${x=4}$
10. Решете ${2(3x-1)-3(2x+1)=6}$.
${{6x-2-6x-3}={6}}$ дава ${-5=6}$, което не е вярно: уравнението няма корени.
11. Решете ${\frac{x+2}{3}=\frac{2x-1}{5}}$.
По основното свойство на пропорциите: ${{5(x+2)}={3(2x-1)}}$, откъдето ${{5x+10}={6x-3}}$ и ${x=13}$
12. Обиколката на правоъгълник е ${P=2(a+b)}$. Изразете $b$.
Делим на 2: ${\frac{P}{2}=a+b}$, откъдето ${b=\frac{P}{2}-a}$
Още упражнения, всеки път с нови уравнения:
Още за уравненията: Текстови задачи с уравнения · Задачи с линейни уравнения · Линейни уравнения с параметър · Уравнения с модул

Меню
Задачи от линейни уравнения